Определение № 81 от 31.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60019/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторите С. И. и М. И. искат съдът да измени своето определение № 1/ 03.01.2017 г., с което не допуска касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на „Г., П. и партньори“ О. сумата 19 500 лв. – репарация на адвокатското възнаграждение за представителството пред касационната инстанция. Молбата обосновават с твърдения, че е прекомерно. Сочат като еквивалентно на положения труд размера от 8 780 лв. Претендират разноските, които са направили в настоящото производство – заплатеното възнаграждението за адвоката, подал молбата по чл. 248 ГПК. Ответникът по касация, който е ответник и по молбата, „Г., П. и партньори“ О., възразява, че е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с подадената молба, при спазване на срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, касаторите допустимо упражняват правото, признато с чл. 78, ал. 5 ГПК. Това е така, защото искането за репарация на адвокатското възнаграждение ответникът по касация прави с писмения отговор на жалбата и тогава прилага доказателството, че е платено; ГПК не предвижда връчване на препис от отговора, а определението по чл. 288 ГПК винаги се постановява в закрито заседание. Следователно единствената възможност касаторите да направят искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е в производството по чл. 248 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да намали заплатеното от ответника по касация адвокатско до размера, посочен в молбата. Съображенията са следните: Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност е винаги евентуално. Съдът се произнася по него, ако се осъществят предпоставките на съставите за ангажиране на гражданската отговорност за репариране на разноските, направени по делото пред съответната инстанция (на чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК), доколкото адвокатското възнаграждение е една от тези разноски. При преценката за основателност на възражението съдът е длъжен да съобрази обективните предели (граници) на възникналата гражданска отговорност и да приведе дължимото в съответствие с тях. Ако за останалите направени по делото разноски, страната която следва да ги репарира, не може до поставя спор за техния размер, защото е определен от закона (държавната такса) или от съда (разноските по събиране на доказателствата), чл. 78, ал. 5 ГПК допуска спор за еквивалентността на заплатеното възнаграждение с положения от адвоката труд. Адвокатското възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на делото, а разликата в повече остава в тежест на страната, която го е уговорила. Страната, която с неоснователното си поведение предизвиква правния спор или отнася делото до горната инстанция, е длъжна да понесе само онези разноски, които насрещната е била принудена да направи, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава дейността на съда по установяване на причинно-следствената връзка между направения разход и положените от адвоката усилия по конкретното дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да слезе под минималните размери, предвидени в Наредба № 1/ 09.07.2004 г, издадена от Висшия адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/ 09.07.2004 г. До тях законодателят фингира причинно-следствената връзка. Липсата на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК законът приравнява на признание от длъжника, че платеното от насрещната страна е еквивалентно на труда на адвоката. За разлика от стария ГПК, при такова признание (липса на направено възражение за прекомерност) законодателят изключва компетентността на съда служебно да установява причинно-следствената връзка. Следователно за разлика от отменения ГПК в сега действащия ГПК законодателят придава особено значение (тежест) на признанията на длъжника по осъществяването на релевантния факт – на причинно-следствена връзка. А. следва от историческия анализ на чл. 64, ал. 4 ГПК и чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който страната, която го е направила, е оценила труда на своя адвокат. Поради това, а и по аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК искането по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да уважи над размер, посочен от страната, която го прави, освен ако размерът е по-нисък от минималните по Наредбата. Чрез подадената молба по чл. 248 ГПК касаторите искат да бъде намалено до сумата 8 780 лв. адвокатското възнаграждение, което ответникът по касация е платил. Този размер, определен на база интереса от обжалване на въззивното решение (508 809. 85 лв.), е по-висок от минималния по чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира да е с по-висока парична стойност (еквивалент) трудът, който адвокат Н. Ц. е положил по писмения отговор на касационната жалба. В изложението към касационната жалба са били повдигнати 15 въпроса, чрез които молителите са обосновали основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по искането въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. В писмения отговор е изразено становище, че никой въпрос няма претендираното значение. В определението по чл. 288 ГПК съдът е поставил въпросите в четири групи, за да отрече всяко посочено от касаторите основания за допускане на касационното обжалване. Следователно определението по чл. 288 ГПК следва да бъде съответно изменено в частта по разноските. Настоящият състав намира за неоснователно искането за репарация на разноските, които касаторите са извършили в настоящото производство. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноските. Определението по чл. 288 ГПК, с който не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, е крайният основен съдебен акт. Той поставя края на висящия исков процес (чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК). Адвокатското възнаграждение от 1 000 лв. в производството по чл. 248 ГПК касаторите са заплатили в последствие. Чл. 81 ГПК не допуска разходът да бъде репариран в производството по чл. 248 ГПК.