Определение № 405 от 20.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. А. Т. като пълномощник на З. П. Х. и И. П. И. против определение № 34 от 25.01.2010 г. по ч.гр.д. № 689/09 г. на Б. окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите обосновават допускането на определението до касационно обжалване с твърдението, че с него въззивния съд се е произнесъл по въпроса допустим ли е установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато предявения от ищците иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е бил отхвърлен поради това, че имотите са били възстановени на друго лице, като твърдят, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като случаят не се обхваща изрично от т.2 на ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВКС. Ж. С. М., Я. С. В. и М. С. С. в писмен отговор чрез пълномощника си адв. Н. К. изравят становище, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на което жалбоподателите се позовават. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 5229 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 2723/09 г. на Б. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че съгласно постановките на ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от провеждането на установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице само в случаите, когато има висящо административно производство по чл. 14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10 б ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, този иск е недопустим поради липса на правен интерес. Оттук е направен извод, че след като собствеността върху процесните имоти е била възстановена на ответниците в качеството им на наследници на С. С. С., поч. през 1958 г., а не на ищците и след като срокът по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е изтекъл и ищците не разполагат с правна възможност за установяване правото си на възстановяване на собствеността върху спорните имоти по исков ред, то предявеният от тях иск е недопустим поради липса на правен интерес. Настоящият състав намира, че е налице основанието за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Процесуалният въпрос за наличието на правен интерес от провеждането на установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ от лице, което е предявило иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, но той е бил отхвърлен поради това, че имотите са били възстановени на друго лице, е от значение за точното прилагане на закона. Установителният иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя към момента на обобществяването й. Правният интерес от провеждането му се свързва с установяване на субекта, в чиято полза следва да се извърши възстановяването. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВКС, една от хипотезите, при които е налице правен интерес от воденето на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, е тази, при която съществува окончателно решение на общинската поземлена комисия /сега общинската служба по земеделие/ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници. Това решение има конститутивно действие по отношение на обекта на собственост – с него вещта се индивидуализира юридически чрез посочване на нейното местоположение, площ и граници. Обратно на приетото от въззивния съд, лицето, в полза на което е постановено позитивното решение за възстановяване на собствеността, няма правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, защото неговото искане е удовлетворено - при уважаването на такъв иск то не може да постигне нещо различно, от това, което вече му е признато. В тази хипотеза правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ имат трети лица, които твърдят, че те или техния наследодател са били собственици на възстановените имоти към релевантния минал момент. При евентуално успешно провеждане на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ те ще могат да поискат общинската служба по земеделие на основание чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ да измени своето решение, като постанови възстановяването да се извърши в тяхна полза. Такъв е и настоящия случай. Земеделските имоти, предмет на предявения иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ са възстановени с решение на компетентия административен орган в лицето на С. С. С., поч. през 1958 г., който е един от наследниците на С. С. С., поч. през 1935 г. Тезата на ищците е, че тези имоти са принадлежали на всички наследници на общия наследодател С. С. С., а не на неговия внук със същото име. Предвид изложеното по- горе, за тях е налице правен интерес чрез предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ да установят действителното правно положение. По изложените съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него прекратително определение на Б. районен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Б. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от гореизложеното съдът