Решение № 7386 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2021 г.

Решение № 7386 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община (СО) – район "Витоша", чрез процесуалния му представител юрк. Г., срещу решение № 6480 от 18.11.2020 г., постановено по адм. д. № 6947/2020 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменен мълчалив отказ на главния архитект на СО – район "Витоша" за одобрение и съгласуване на проект за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в одобрен и съгласуван проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 94 от 15.04.2019 г. за строеж "Еднофамилни жилищни сгради с изгребни ями – еднофамилна къща 1 със застроена площ (ЗП) 82, 87 кв. м. и еднофамилна къща 2 със ЗП 86, 10 кв. м.", намиращи се в ПИ идентификатор № 68134/1970.4512, УПИ III – 4346, кв. 5, м. "Ботаническа градина", район Витоша на Столична община, както и изричен мотивиран отказ № 8 от 16.06.2020 г. на Главния архитект на СО – район "Витоша" за съгласуването и одобряването на технически и инвестиционен проект – промяна по време на строителството по чл. 154 ЗУТ за строеж по заявление на Ц. Ч. вх. № РВТ19 – АПОО – 417 от 25.09.2019 г. и вх. № РВТ19 – АПОО – 417 от 18.12.2019 г. С решението преписката е върната на главния архитект на СО – район "Витоша" за произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в решението и е осъдена Столична община да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не са били налице основанията по чл. 154, ал. 5 р. Чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ за промяна на инвестиционните проекти по време на строителството и издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж № 94 от 15.04.2019 г. на главния архитект на СО – район "Витоша", тъй като такова изменение е допустимо само преди извършване на съответните изменение. Посочва, че в случая е било безспорно установено, че заявените изменения по чл. 154 ЗУТ в одобрения проект са били извършени преди подаване на заявлението, тъй като на място е установено с констативен акт № 2019 – 28 от 12.11.2019 г., че в подобект 1 на кота + 6, 40 м. е изпълнена надстройка със ЗП приблизително 16, 00 кв. м. при разрешени по РС 12, 5 кв. м., а за подобект 2 на кота + 6, 40 м. е изпълнена пристройка със ЗП 13, 30 кв. м. при разрешени 12, 5 кв. м. Посочва и че от приетата СТЕ е установено, че въпросните надстройки – кула – са били изградени към момента на подаване на заявлението за изменение в одобрените проекти, а заявената промяна касае именно площта на надстройките. Твърди неправилност на решението досежно извода на липса на мотиви в оспорения изричен отказ, като напротив посочва, че в него ясно са изложени мотиви и е посочено правно основание чл. 154, ал. 6 ЗУТ. Твърди и недопустимост на решението в частта, с която е отменен мълчалив отказ за поправка на явна фактическа грешка в одобрените проекти по заявление от 18.09.2019 г., позовавайки се на чл. 62, ал. 2 АПК, за който посочва, че предвижда оспорване само на решението за поправяне, но не и на отказа. Алтернативно твърди неправилност на тази част на решението, тъй като не са били налице предпоставки за поправка на явна фактическа грешка в проекта, тъй като заявената поправка касае отново изменение в одобрените проекти, а при липса на основания за такава поправка, то не може да се приеме, че може частично да се променят проекти. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Ц. Ч. срещу изричен отказ № 8 от 16.06.2020 г., както и да бъде обезсилено решението досежно отменение мълчалив отказ и производството в тази част да се прекрати, а алтернативно иска решението в тази му част да бъде отменено и да бъде отхвърлено и оспорването на мълчаливия отказ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Ц. Ч., с представено писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. Д. открито съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел от фактическа страна, че със заявление от 25.09.2019 г. Ц. Ч. е поискал допускане на изменение на проекта по време на строителството съгласно чл. 154 ЗУТ, изразяващо се в разширение на кула по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗУТ до максимално допустимите 25 кв. м. и предвиждане на сутерен, което да бъде отразено в РС, а със заявление от 18.12.2019 г. е поискал да се одобри проект за отстраняване на очевидна фактическа грешка и промяна по време на строителството по чл. 154 ЗУТ относно това, че не са коригирани квадратурите по обяснителна записка, с което не се надхвърля разрешените квадратури по допустимия коефициент за интензивност на застрояване (Кинт) за имота, като се промени площта на третия етаж на сградите. Посочил е, че с констативен акт № 2019 – 28 от 12.11.2019 г. е отразено, че строежът е извършен в отклонение с одобрените инвестиционни проекти, като са изпълнени подобекти надстройка на кота + 6, 40 м. на подобект 1 и подобект 2, като е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 154 ЗУТ и е налице основание за образуване на производство по чл. 225а ал. 1 ЗУТ. Посочил е, че е издаден мотивиран отказ за одобрение на изменение в хода на строителството на инвестиционните проекти мотивиран с постъпили сигнали за извършено незаконно строителство като е издаден констативен акт от 12.11.2019 г. в тази връзка, както и поради това, че строежът на двете сгради е извършен при съществени отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а промяна по време на строителството се допуска само преди реализиране на измененията, а в случая към датата на поискване на изменението те вече са били извършени. Посочил е и че по отношение на заявлението за поправка на очевидна фактическа грешка в инвестиционните проекти, липсва произнасяне от страна на главния архитект на района. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че и оспореният мълчалив отказ и изричният отказ са постановени от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че оспореният мълчалив отказ не отговаря на изискванията за форма, реквизити и мотивираност, но това не е самостоятелно основание за отмяна. Приел е, че оспореният изричен отказ е недостатъчно мотивиран, досежно приетото основание чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, тъй като не е уточнено в коя от трите хипотези по тази разпоредба попада заявеното изменение и защо и дали органът приема, че е налице конструктивна промяна, доколкото е безспорно установено, че е заявено само изменение в част архитектурна на проекта, но не и в част конструктивна, доколкото и от СТЕ е установено, че е налице разминаване между обяснителната записка, записаните и отразени в част архитектурна на проекта ЗП и РЗП на двете кули, както отразените в част конструктивна на проекта и графичната му част ЗП и РЗП на кулите. Приел и е че оспореният мълчалив отказ за допускане на отстраняване на явна фактическа грешка, както и постановеният изричен отказ за изменение на проекта в хода на строителството са постановени в противоречие с материалния закон. Приел е, че действително е налице допусната очевидна фактическа грешка в одобрения проект, която е следвало да бъде отстранена, тъй като от събраните по делото доказателства, включително СТЕ е установено, че в одобрения от ответния инвестиционен проект е допуснато несъответствие, изразяващо се в несъответствие между архитектурния проект /в текстовата и графичната му част/ и конструктивния проект. Посочил е, че в архитектурния проект на чертежа е изобразена кула, като в обяснителната записка е изписано, че тя се състои от стълбищна клетка 7, 8 кв. м. и спалня 14, 4 кв. м., а на самия чертеж е отразена само стълбищната клетка, без спалнята, ав конструктивния строеж е показана стълбищната клетка със спалнята. Посочил е, че в архитектурния проект за къща 1, застроената площ на 3 етаж по чертеж е 12, 75 кв. м., а съгласно конструктивния проект, ЗП на същия етаж е 24, 58 кв. м., т. е. налице е несъответствие в одобрения проект за подобект еднофамилна къща 1 по част архитектура, в който на кота + 6, 5 е отразен архитектурен елемент кула, който в текстовата част от чертежа е със ЗП от 25, 00 кв. м., а по самия чертеж е 12, 75 кв. м., а за къща 2 също е констатирано несъответствие в одобрения проект по част Архитектура, в който на кота + 6, 50 е отразен архитектурен елемент кула, който в текстовата част е със ЗП от 21, 62 кв. м., а по чертеж на същото ниво е 12, 75 кв. м., като в издаденото РС № 94 от 15.04.2019 г. за къща 2 е за РЗП от 187, 35 кв. м. Приел е, че изложеното несъответствие представлява техническа грешка между отделни части на одобрения от ответника проект, което е констатирано едва на етапа, в който вече строителството е било започнало. Посочил е, че административният орган – ответник пред първата инстанция е допуснал да одобри проекта при това несъответствие в отделните негови части, и съответно той разполага с възможност да поправи допусната, както от проектанта, така и от самия него грешка. Приел е, че допуснато отговаря на понятието очевидна фактическа грешка, а именно всяка допусната фактическа неточност, в случая несъответствие между отделни части на проекта. Приел е, че тъй като грешката е допусната още в проекта, същата не може да бъде отстранена от органа по пътя на поправката на очевидна фактическа грешка на неговия акт за одобряване, а следва да се одобри проекта за нейната поправка, т. е., да се извърви същата процедура по одобряване на инвестиционен проект, като се вземе предвид, че се касае за недопуснато несъответствие. В тази връзка е посочил, че се оспорва мълчалив отказ за одобряване на проект за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а не отказ да се поправи фактическа грешка, допусната от органа в неговия акт. Приел е, че грешката е следвало да бъде отстранена, тъй като строителството на двете къщи няма как да продължи, без коректното отразяване в отделните части от проекта, на площта на отделните елементи на строежа. Позовал се е и на СТЕ, в която е отразено, че исканата поправка касае увеличаване на площта на последното ниво на двете къщи, което увеличаване на площта е отразено в част конструкция от проекта и което не противоречи нито на предвижданията на действащия ПУП, нито пък на издаденото РС. Съдът е приел, че вместо да одобри проекта за поправка, ответникът се е ограничил единствено да откаже да одобри изменение в проекта по време на строителството. Посочил е, че намира, че направено искане за изменение, всъщност не представлява изменение на проекта по време на строителство, а поправка на допуснато несъответствие, като реално двете искания, с които е бил сезиран органът, представляват в техническата си част едно и също нещо, като не е налице промяна в инвестиционните намерения на строителя, а се цели да се преодолее несъответствие в проекта. Поради това е приел, че е следвало да одобри проект за отстраняване на очевидна фактическа грешка и да прекрати производството по искането за одобряване на промени по време на строителство, каквито реално няма. Посочил е че дори да се приеме, че е налице изменение на проекта по време на строителството, то изменението е несъществено и няма пречка да бъде допуснато съгласно чл. 154, ал. 1 ЗУТ. Посочил е, че в следващата ал. 2 са описани случаите, при които изменението е съществено, като позоваването от ответния орган на т. 5, ал. 2, чл. 154 ЗУТ, а именно, че с искането се променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, се явява необоснован, тъй като искането за изменение касае единствено увеличаване на площта на последното ниво на сградите, и привеждането на тези площи в съответствие с предвижданията на проекта в част конструкции. Поради това е достигнал до извод, че конструкцията на сградата е съобразена с по-голямата площ на последното ниво на сградата, предвид на това, че тази площ е предвидена в част Конструкции, съответно не се променя конструкцията на сградата, нито пък се променят вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Приел е, че доколкото изменението не е съществено, то и неприложима е разпоредбата на чл. 154, ал. 5, изр. последно, пр. последно ЗУТ и е без значение дали исканото изменение е извършено към датата на подаване на заявлението или не. По тези съображения е приел, че оспорените мълчалив и изричен отказ са незаконосъобразни и ги е отменил като е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Оспореният изричен отказ е издаден на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ с мотиви, че по повод постъпили сигнали за незаконно строителство и във връзка със съставен констативен акт № 2019 – 28 от 12.11.2019 г., е установено, че строежите са извършени при съществени отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ такива изменения се допускат преди реализирането им, като в случая към датата на искането за изменение на инвестиционните проекти измененията вече са били осъществени. Постановен е и мълчалив отказ по заявлението, с което е поискано да бъде допусната поправка на допусната очевидна фактическа грешка досежно разминаване между част архитектурна и част конструктивна на одобрените проекти, въз основа на които е издадено РС № 94 от 15.04.2019 г., досежно площта на проектирани кули на двете сгради. Нормата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ в относимата към издаване на оспорените откази редакция преди изменението от ДВ бр. 16/2021 г. допуска "след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8" да бъдат направени по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им". Правилно в оспореното решение съдът е приел, че изискването по последното изречение на чл. 154, ал. 5 ЗУТ се отнася само и единствено при отправяне на искане за допускане на съществени изменения в одобрените инвестиционни проекти по чл. 154, ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8. Правилен е извода на съда и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради липса на мотиви и фактически основания за заявени съществени изменения на одобрените инвестиционни проекти в хипотезите на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че административният орган не е посочил в коя от хипотезите, които са три по посочената разпоредба, приема, че са заявени изменения на одобрените инвестиционни проекти, съответно не е обосновано наличието на съществени такива. Нещо повече така приетото от административния орган наличие на заявени съществени изменения се опровергава и от приетата по делото СТЕ, тъй като заявените изменения касаят само и единствено допуснато несъответствие в част архитектурна и конструктивна на одобрените проекти досежно площта на проектирани надстройки на ет. 3 тип кула на двете проектирани сгради. От СТЕ се установява и че това изменение с цел отстраняване на несъответствие между част архитектурна и конструктивна не противоречи на ПУП и на параметрите относно плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване и минимално озеленените площи, както и че предвидените площи по част конструктивна, съответстват на издаденото разрешение за строежа, като същите само в част архитектурна са занижени, поради допусната грешка. За да приеме, че е налице заявено изменение от категорията на съществените по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ в оспорения изричен отказ, административният орган се е позовал на констативен акт № 2019 – 28 от 12.11.2019 г. за установяване на незаконно строителство, без обаче да извърши самостоятелна проверка. В този констативен акт е налице и противоречие като в част – установени нарушения – е посочено наличие на извършен строеж при съществени отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а в частта – нарушени разпоредби – като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ЗУТ. И в този констативен акт липсва описание на това защо е прието наличие на съществени отклонения от одобрените проекти и в коя от трите различни хипотези на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ се приема, че е налице такова. Във връзка с изложеното е законосъобразен извода на съда, че оспореният изричен отказ е незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, без да са изяснени и взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и в противоречие с материалния закон, тъй като не се установяват заявени изменения в одобрените проекти от категорията на съществените по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Напротив правилен е извода на съда и във връзка с приетата СТЕ, че се касае за заявени несъществени изменения по чл. 154, ал. 1 ЗУТ, които са във връзка с допусната очевидна фактическа грешка в одобрените проекти и разминаването в площите на проектираните надстройки тип кула по част архитектурна и част конструктивна от тях. Предвид изложеното е правилен извода на съда за материална незаконосъобразност на оспорения изричен отказ, поради липса на предпоставки за приложимост на чл. 154, ал. 5 изр. последно от ЗУТ. Неоснователно е и възражението на касатора за недопустимост в частта на отменения мълчалив отказ за произнасяне по заявеното искане за поправка на очевидна фактическа грешка в одобрените проекти, поради това, че на оспорване подлежи само решението за допусната поправка по чл. 62, ал. 2 АПК. В случая не е приложима посочената разпоредба. Правилно съдът е приел, че не е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в административния акт, който в случая е одобряването на проектите, неразделна част от РС, а е поискано одобряване на проект за изменение на одобрените проекти за отстраняване на допуснатата в очевидна фактическа грешка в одобрените проекти. В случая правилно съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ за одобряване на проекти за поправка на очевидна фактическа грешка във вече одобрените проекти, който е незаконосъобразен, не само поради допуснатите нарушения досежно изискването за произнасяне и форма, но и досежно наличието на предпоставки за допускане на поисканата поправка. По изложените съображения оспореното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано следва да бъде уважено в претендирания размер от 1000 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника по касация, тъй като съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на такова за процесуално представителство по дела по ЗУТ, от която категория е настоящото производство, е определен в размер на 900 лв. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лв., малко над минимално определения по наредбата размер, което е обосновано предвид правната и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,