Решение № 986 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2025 г.

Производството е по чл. 251, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет - Пловдив, чрез адв. Йотова, срещу решение № 7014 от 05.08.2025г., постановено по адм. дело №2511/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците Л. И. Г. и Я. Д. Я., в писмен отговор чрез адв. Недева, ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд в производство по чл. 251, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК, инициирано по молба на настоящия касатор, е изменил диспозитива на решение № 11384/30.12.2024г., постановено по адм. дело № 2511/2023г. на Административен съд – Пловдив, чието тълкуване е поискано. Прието е, че в мотивите на решението е ясно изразена волята на съда за отмяна на одобрения ПУП-ПР, поради което съдът е постановил нов диспозитив в следния смисъл: „С решение № 11384/30.12.2024г., постановено по адм.д.№ 2511/2023г. на АС-Пловдив се отменя одобреният ПУП-ПР за Централна градска част гр.Пловдив и план-схеми „Зелена система“, „Недвижими културни ценности“, „Територии за археологическо проучване“, „Монументални и художествени елементи“, „Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електроснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електронно снабдителни мрежи и съоръжения“, “Топлоснабдителни мрежи“, „Газоснабдителни мрежи“ и „Комуникационно транспортна“, по отношение ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр.Пловдив, част от УПИ VII-озеленяване и общ.застрояване, кв.156Д по плана на ЦГЧ-Пловдив, проектен [УПИ] жил.стр.,кв.90, което одобряване е обективирано с Решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023г. и с Решение № 176 прието с протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-Пловдив, обнародвани в ДВ бр.75 от 01.09.2023г.“ Решението е незаконосъобразно, като постановено при несъобразяване императивните изисквания на чл.251 ГПК и стабилитета на съдебното решение по смисъла на чл.246 ГПК. Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникване на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда,т.е.невъзможност за изпълнението на съдебния акт. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, засегнали диспозитива на съдебния акт, като мотивите към акта могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 251 ГПК само с оглед изясняване волята на съда, залегнала в диспозитива на съдебния акт,т.е. мотиви не могат да бъдат тълкувани самостоятелно, отделно от диспозитива, аналогично на липсата на възможност за самостоятелното им обжалване - т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Неяснотата в мотивите на съдебното решение съставлява необоснованост на съдебния акт, което води до неправилността му и евентуалната му отмяна, но не може този порок да бъде преодолян по реда на чл. 251 ГПК, след като диспозитивът на акта е ясен и не се нуждае от тълкуване. В това производство, обратно на приетото от първоинстанционният съд, диспозитивът на съдебния акт не се изменя или допълва, а се изяснява вложеният от съда смисъл ако действително е неясен. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решение № 11384/30.12.2024г. по адм. дело № 2511/2023г. на Административен съд – Пловдив е ясно изразена, а именно: „Отменя решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023г.,с което се изменя и допълва решение № 176 прието с протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-Пловдив, обнародвани в ДВ бр.75 от 01.09.2023г.,с което се одобрява ПУП-ПР за Централна градска част гр.Пловдив и план-схеми „Зелена система“, „Недвижими културни ценности“, „Територии за археологическо проучване“, „Монументални и художествени елементи“, „Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електроснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електронно снабдителни мрежи и съоръжения“, “Топлоснабдителни мрежи“, „Газоснабдителни мрежи“ и „Комуникационно транспортна“, по отношение на ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр.Пловдив, част от УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване, кв.156Д по плана на “Централна градска част“- Пловдив, проектен [УПИ] жил. стр., кв.90“. Така вписаният в решението диспозитив ясно сочи на отмяна единствено на решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023г., но не и на измененото и допълнено с него предходно решение № 176 прието с протокол № 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет-Пловдив. В този смисъл е и определеният предмет на делото с постановеното по реда на чл. 218, ал.3 ЗУТ определение №2869 от 29.11.2023г., което като необжалвано е влязло в сила. С оглед на изложеното решение № 11384/30.12.2024г., постановено по адм. дело № 2511/2023г. на Административен съд – Пловдив не се нуждае от тълкуване, поради което молбата с правно основание чл. 251 ГПК следва да се остави без уважение след отмяна на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,