Определение № 384 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 115/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №27291 от 18.11.2016 г. по в.гр.д.№15500/2015 г. на СГС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на решение от 02.09.2016 г. по в.гр.д.№15500/2015 г. на СГС в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, направени от молителя пред СРС и пред СГС в размер на по 2700 лв. с ДДС за всяка инстанция. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – В. А. Д. заявява становище за неоснователността й, като евентуално поддържа направените пред СРС и СГС възражения за прекомерност на адвокатския хонорар. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в договора за правна помощ не е бил уговорен вида на плащането /в брой или по банков път/, поради което искането за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно. Определението е частично неправилно. Установява се от приложените пред СРС и пред СГС фактури №156 от 09.04.2014 г. и №177 от 23.07.2015 г., че между [фирма] и процесуалния му представител са сключени договори за правна защита, съответно за делото пред първоинстанционния съд и за разглеждането му пред въззивната инстанция, като във всяка едно от обективиращите договорите фактури, е уговорено възнаграждение в размер на 2 700 лв. с ДДС, платимо с платежно нареждане. Видно е от неоспорените извлечения от сметки, че визираните възнаграждения са били заплатени от [фирма] съответно на 15.05.2014 г. и на 16.09.2015 г., като с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция /частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на уважения от СРС иск, предявен срещу [фирма], както и потвърждаване на решението, в частта, отхвърляща исковете срещу посочения ответник и уважаваща насрещния му иск/, В. А. Д. е дължал заплащане на [фирма] на тези разноски. Предвид направените от В. А. Д. пред СРС и пред СГС своевременни възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна настоящият състав намира, че тези възнаграждения, следва да бъдат намалени до сумата от 1 250 лв. с ДДС за всяка инстанция. В този смисъл обжалваното определение следва да бъде частично отменено, решението по делото допълнено с присъждане в полза на молителя на разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция в посочените размери от по 1 250 лв. с ДДС, а в останалата обжалвана част, определението на СГС следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение