Определение № 8768 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2024 г.

Образувано е по частна жалба на И. Д. М. от гр. Варна, против Определение № 2701/15.03.2024 г. по касационно административнонаказателно дело № 428/2024 г. по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна), с което е оставено без разглеждане искането на М. на основание чл. 70, ал. 2, т. 7 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за възобновяване на административнонаказателното производство по Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5399659 (ЕФ), и производството по делото е прекратено. Изложените в частната жалба твърдения и аргументи обосновават неправилност на обжалваното определение - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя съдът неоснователно приема, че за директора на ОДМВР не съществува задължение да се произнесе по подадена по чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) декларация от страна на ползвател на моторно превозно средство, с което е извършено установеното с автоматизирано техническо средство или система нарушение, с оглед чл. 189, ал. 7 ЗДвП. Сочи, че след подаване на такава декларация, не е била уведомена за решението на органа дали приема или не приема декларацията, поради което е лишена от възможността да упражни своите права по чл. 189, ал. 8 или 9 ЗДвП. Сочи, че по делото не са събрани доказателства за това, че е уведомена за изготвеното до нея писмо от 19.04.2023 г., което от своя страна обуславя искането й за възобновяване на административнонаказателното производство. Счита, че не само собственикът на моторното превозно средство може да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, но и всяко следващо посочено от него лице, доколкото целта на декларацията е да се установи действителния извършител на нарушението. По изложените съображения моли за отмяна на определението и връщане на делото на АС – Варна за възобновяване на административнонаказателното производство, тъй като вследствие допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва в производството по издаване на ЕФ. Ответникът – ОДМВР – Варна, с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1 във вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение в производство по чл. 73 ЗАНН АС – Варна оставя без разглеждане искане на И. Д. М., с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство по ЕФ серия К № 5399659 и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат, съдът приема за установено следното: На 23.07.2021 г. с автоматизирано техническо средство е установено, че при ограничение на скоростта от 60 км/час, л.а. „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] се движи със скорост 97 км/час по път първи клас № 9, в посока гр. Варна, до парк „Хепи ленд“. При извършената допълнителна проверка е установено, че собственик на пътното превозно средство (ППС) е Й. К. А. и на същия е издаден ЕФ серия К № 5134436 от 23.07.2021 г., с което му е наложена глоба на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП в размер на 300 (триста) лева. ЕФ е връчен на собственика на 27.10.2021 г. На 02.11.2021 г. от собственика на ППС Й. А. е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която е посочено, че водач на ППС към момента на извършване на нарушението е И. Д. М., като е приложено и копие от свидетелството й за управление на МПС (СУМПС). На основание чл. 189, ал. 5, изр. посл. ЗДвП издаденият на Й. А. ЕФ е анулиран и вместо него е издаден процесният ЕФ серия К № 5399659 от 04.11.2021 г. Същият е връчен на М. на 04.04.2023 г. На 11.04.2023 г. в сектор ПП при ОДМВР – Варна е входирана декларация с рег. № 819000-21123 по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от М., в която се сочи, че към момента на извършване на нарушението, ППС е управлявано от трето, различно от собственика, лице. На 19.04.2023 г. с писмо рег. № 819000-22047 на началника на сектор ПП при ОДМВР – Варна М. е уведомена, че тъй като от страна на собственика на ППС е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която тя е посочена за водач на МПС в момента на извършване на нарушението, то няма да бъдат предприети действия по анулиране на издадения й ЕФ. На 16.02.2024 г. М. подава искане за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на ЕФ серия К 5399659 от 04.11.2021 г. с твърдението, че едва на 13.02.2024 г. е установила при справка в Портала за електронни административни услуги на МВР, че електронният фиш е влязъл в сила и тя дължи заплащането на глобата в размер на 300 (триста) лева. Като се позовава на подадената от нея декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП М. счита, че е следвало да бъде уведомена от директора на ОДМВР – Варна, че ЕФ не е анулиран, с оглед възможността да упражни правото си на защита като обжалва фиша, което не е сторено, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН. При така установените факти, първоинстанционният съд приема, че искането на М. е недопустимо, тъй като - с оглед соченото основание по чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН - е подадено извън срока по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗАНН, съгласно който искането за възобновяване на административнонаказателното производство може да бъде направено в 6-месечен срок от влизането в сила на акта по чл. 70, ал. 1 ЗАНН, а ако той не е бил връчен на лицето, по отношение на което е издаден – в тримесечен срок от уведомяването му за акта. Като приема, че ЕФ е връчен на М. на 04.04.2023 г. и същият не е оспорен, съдът достига до извода, че ЕФ е влязъл в сила на 11.04.2023 г., от който момент е започнал да тече и 6-месечният срок по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗАНН, изтекъл на 11.10.2023 г., т.е. далеч преди подаване на искането на 16.02.2024 г., по което е образувано производството пред АС – Варна. Сочи, че неправилно жалбоподателят счита, че срокът започва да тече от момента на извършената в сайта на МВР справка, тъй като законът изрично сочи, че срокът започва да тече от влизане в сила на връчения акт (в случая електронния фиш). Счита, че жалбоподателят неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 189, ал. 7 ЗДвП, тъй като не е собственик на ППС, с което е извършено нарушението. Доколкото директорът на ОДМВР – Варна е изпълнил задължението си с оглед подадената от собственика Й. А. декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, то за органа не съществува предвидено в закона задължение да се произнесе по подадената от М. такава декларация. Сочи, че независимо от това, до М. е изпратено уведомително писмо от 19.04.2023 г. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че с изтичането на преклузивния срок за възобновяване на административнонаказателното производство е преклудирано правото на лицето, поради което подаденото пред него искане е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Определението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилен решаващ извод, че подаденото пред него искане за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на ЕФ серия К № 5399659 от 04.11.2021 г. е недопустимо поради просрочие. Сезиращото съда искане за възобновяване на административнонаказателното производство е с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, производството подлежи на възобновяване, когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Съгласно нормата на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗАНН, искането с правно основание по чл. 70, ал. 2, т. 7 с.з. се подава в 6-месечен срок от влизането в сила на акта по чл. 70, ал. 1, а ако той не е бил връчен на лицето, по отношение на което е издаден - в тримесечен срок от уведомяването му за акта. Както правилно установява АС – Варна, в случая се касае за електронен фиш за налагане на административно наказание – глоба, поради което същият има характер на акт по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗАНН и подлежи на проверка по реда на Глава трета, раздел VІІІ от ЗАНН. Правилно също така е установено от АС, че процесният електронен фиш е връчен на М. на 04.04.2023 г. Искателят не оспорва факта на връчването. Макар и неправилно да е посочил, че електронният фиш е влязъл в сила на 11.04.2023 г., т.е. е приел, че срокът за обжалването му е 7-дневен, докато съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му (сравни чл. 59, ал. 2 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН, където също е посочено, че срокът за обжалване е 14-дневен от връчването на фиша), съдът е достигнал до правилен решаващ извод, че искането за възобновяване е просрочено. Видно от данните по делото, искането за възобновяване на административнонаказателното производство е подадено от М. на 16.02.2024 г. чрез ОДМВР – Варна. Изчислен от датата, на която е изтекъл 14-дневен срок от връчването на ЕФ на М. (18.04.2023 г., вторник присъствен ден), 6-месечният срок по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗАНН е изтекъл на 18.10.2023 г. (сряда, присъствен ден). Следователно правилно административният съд приема, че срокът е изтекъл много преди подаване на искането за възобновяване, по което е образувано производството пред АС – Варна, т.е. искането за възобновяване на административнонаказателното производство е просрочено. В този смисъл Определение № 3393/11.04.2022 г. по адм. дело № 2713/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отд. Изложените от частния жалбоподател доводи за това, че законът предоставя възможност за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП не само на собственика на ППС, с което е извършено нарушението, но и на неговия ползвател, както и за задължение на директора на ОДМВР да уведоми подалия такава декларация ползвател за отказа си да анулира електронния фиш, имат отношение не към допустимостта на искането за възобновяване в случая, а към неговата основателност, поради което и не следва да се обсъждат от настоящата инстанция. По изложените съображения, подадената частна жалба, поставила началото на настоящото производство, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение