Определение № 1099 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9801/2023 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Психично здраве - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД /ИПСМП/ чрез адв. Д. Колева-Корновска против определение № 285 от 14.07.2023 г., постановено по адм. дело № 66/2023 г. по описа на Административен съд – Търговище /АС-Търговище/.Частният жалбоподател твърди неправилност на определението, иска отмяната му и връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна, Министерски съвет на РБългария, в представено в срока по чл.232 от АПК писмено възражение оспорва частната жалба и твърди правилност на обжалваното с нея определение. Претендира разноски. В срока по чл.232 от АПК от втората насрещна страна, министерство на здравеопазването, не е депозирано писмено възражение на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.230 АПК срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване пред съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на частния жалбоподател / ищец в първоинстанционното производство/ против Министерство на здравеопазването и Министерски съвет на РБългария за солидарното заплащане на сумата от 36 938.79 лева, представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от 20.06.2017 г. до 07.04.2023 г. включително, начислено върху вземане за неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ в размер на 62 785, 48 лв., дължима по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № РД - 13 - 13/14.09.2015 г. по Програма BG 07 „Инициативи за обществено здраве“, за проект с наименование „За достойни старини“, съфинансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014г. и Норвежкия финансов механизъм 2009 -2014г., както и за заплащане на законната лихва върху вземане за неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ в размер на 62 785,48 лв, дължима по Договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № РД-13-13/14.09.2015г. по Програма BG 07 „Инициативи за обществено здраве“, за проект с наименование „За достойни старини“,считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и образуваното по тази искова молба адм.д. № 66/2023г. по описа на АС- Търговище е прекратено. В исковата молба и уточнение към същата от 15.05.2023г. ищцовото дружество е посочило като основание на предявените искове разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с твърдението, че претърпените от него вреди са резултат както от отменените като незаконосъобразни административни актове/ откази за верифициране на разходи по ДБФП, подробно индивидуализирани в исковата молба /, така и в резултат на следните незаконосъобразни бездействия: 1. бездействие на Ръководителя на Подкрепящото звено по програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“ за произнасяне по Искане за окончателно плащане по Договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № РД-13-13/14.09.2015 по Програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“, постъпило в администрацията на Подкрепящото звено под вх. № 02.50-1/22.05.2017г. в периода от 13.11.2018г. / датата на влизане в сила на Решение № 13902/13.11.2018г. по адм.д. № 10057/2018г. по описа на ВАС, седмо отделение/ до 22.12.2021г. и 2. бездействие на Ръководителя на Подкрепящото звено по програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“ за произнасяне по Искане за окончателно плащане по Договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ № РД-13-13/14.09.2015 по Програма BG 07“Инициативи за обществено здраве“, постъпило в администрацията на Подкрепящото звено под вх. № 02.50-1/22.05.2017г. в периода от 25.01.2023г. / датата на влизане в сила на Решение № 783/25.01.2022г. по адм.д. № 10571/2022г. по описа на ВАС, седмо отделение/ до настоящия момент. За да остави исковата претенция на ищцовото дружество без разглеждане и да прекрати производството по делото, административният съд, след приповтаряне на всички фактически твърдения, представени по делото писмени доказателства и правни доводи на страните, е изложил взаимно противоречиви, неясни и необосновани мотиви. От една страна съдът е приел, че ищцовото дружество, въпреки че се позовава на влезли в сила съдебни решения, с които са отменени откази за верификация на разходи по ДБФП, всъщност претендира вредите основно от фактически действия и бездействия, а не от отменени индивидуални административни актове. От друга страна, доколкото е налице висящо дело за финансова корекция по ДБФП, изразяваща се в констатирана нередност, която е предмет на адм.д. № 28/2023г. по описа на АС- Търговище / приключило с невлязъл в сила съдебен акт/, съдът е заключил, че производството по настоящото дело е паралелно с оспорването на финансова корекция по ДБФП. Според съда, ако в производството по чл.1 от ЗОДОВ исковата молба се приеме за допустима и се стигне до произнасянето й по същество, това би довело до лишаване от компетентност на административния орган, ръководителят на Програмния оператор, за съобразяване с евентуална отмяна или наличие на предпоставки за последващо изменение на съответните индивидуални административни актове след финализиране на съответните съдебни производства по атакуването им. Съдът е заключил, че липсват твърдения вредите да се претендират от нищожен или оттеглен административен акт. АС-Търговище е приел, че твърденията за настъпили вреди от незаконосъобразни фактически действия и бездействия не съответстват на изискванията на чл.256 от АПК. Защитата по този ред според съда е допустима единствено в случаите, в които бездействието на съответния орган се изразява в неизвършването на фактически действия, чието изпълнение следва пряко и непосредствено от нормативен акт, каквито фактически действия в случая не са налице, тъй като не се цели извършване на такива, а издаване на позитивен за искателя индивидуален административен акт. Съдебният акт е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Преразказът, макар подробен и добросъвестен, на искова молба, писмени отговори и доказателства по делото, не замества необходимостта от излагане на относими към диспозитива на съдебния акт мотиви, каквито липсват по делото. Видно от уточнението към исковата молба, входирано в съда на 15.05.2023г., ищцовото дружество претендира обезщетението за вреди както от отменените с влезли в сила съдебни решения откази за верификация по ДБФП, така и от бездействието на съответните административни органи, Помощно звено и Помощен оператор. Ако за съда е останало неясно от кой от отменените административни актове, съответно -от твърдяното бездействие каква част от общата сума се претендира, съдът е следвало да остави исковата молба без движение,като поиска съответното уточнение, но не и да приеме, че всъщност вредите се претендират единствено и само от твърдените незаконосъобразни бездействия на административните органи. По същия начин съдът е следвало да процедира и относно изложения в оскъдните му мотиви извод за това, че исковата претенция по чл.1 от ЗОДОВ дублира частично предмета на адм.д. № 28/2023г. по описа на АС-Търговище, което прави тази / неуточнена / част от претенцията недопустима. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че съгласно трайната практика на ВАС при иск за обезщетяване на вреди, настъпили от незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на административен орган, наличието или липсата на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие се преценява преюдициално в производството по чл.204, ал.4 от АПК и е въпрос на основателност, а не на допустимост на исковата претенция. Предвид гореизложеното частната жалба е основателна, а определението като неправилно следва да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. При новото разглеждане на делото исковата молба, освен на основанията ,посочени по-горе, следва да бъде оставена без движение по отношение ответника, Министерски съвет на РБългария, и на основание чл.205, ал.2 АПК с предупреждение за последствията от неспазване на указанията, разписани в този законов текст. С оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК,приложима на основание чл.236 от АПК, претенциите за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство подлежат на разглеждане от първоинстанционния съд след връщане на делото за ново произнасяне. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение