Определение № 19 от 08.03.2018 г. на ВКС по д. № 12/2018 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК и е образувано за разрешаване на спор за подведомственост между Ломския районен съд и Административен съд - Монтана. Ломският районен съд е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд - Монтана по жалба вх. № 345/22.08.2017 г. по описа на ОСЗ – [населено място], подадена от [фирма], представлявано от управителя Ю. М. К., против отказ, обективиран в писмо изх. № 444/26.07.2017 г. на началника на ОСЗ – [населено място], за извършване на регистрация на договор за наем на земеделска земя, вписан в С. по в. – [населено място] под вх. рег. № 4983/21.07.2017 г. Административен съд - Монтана е приел, че в случая се обжалва отказ за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията, попадаща в приложеното поле на ЗСПЗЗ и подзаконовите актове по прилагането му. Позовал се е на разпоредбата на §19, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на АПК, според която индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота. Поради тези съображения производството по адм. дело № 361/2017 г., образувано по жалбата на [фирма], е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Ломския районен съд. Ломският районен съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като случаят се отнася до отказ за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, за обжалването на който липсва специално предвиден ред, поради което следва да бъде приложен общият ред за обжалване по АПК. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че Ломският районен съд е компетентен да разгледа жалба вх. № 345/22.08.2017 г. по описа на ОСЗ – [населено място], подадена от [фирма], против отказа на началника на ОСЗ – [населено място] за извършване на регистрация на договор за наем на земеделска земя, поради следните съображения: С приемането на § 19 ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) е направено отклонение от общото правило, отнасящо се до обжалването на индивидуалните административни актове и отказите за издаването им по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. С изключение на административни актове и отказите за издаването им, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, всички останали могат да бъдат обжалвани само пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Водещ елемент при определянето на съда, компетентен да разглежда тези спорове, е законът, съобразно който е издаден индивидуалният административният акт, а не видът на самия акт. Достатъчно е обжалваният акт да е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като е без значение дали е индивидуален административен акт по АПК или индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение по §1, т. 2, б. „а“ ДР на Закона за администрацията. Тъй като актовете, свързани с регистрация на договори за наем на земеделски земи, не са сред посочените в §19 ПЗР на ЗИД на АПК изключения, компетентен да се произнесе по жалбата на [фирма] е Ломският районен съд. По изложените съображения петчленният състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд