Определение № 471 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2130/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Ц. А. И. е подала частна жалба против определение № 582 от 18.09.2008 г. по в.гр.д. № 889 от 2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение № 62 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 79 от 2008 г. на Смолянския окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.31, ал.2 ЗС срещу “Д” ООД, гр. С. чрез налагане на обезпечителна мярка “запечатване “ на следният недвижим имот: бензиностанция с три бензин колонки, магазин и сладкарница с общ застроен обем на обекта 1 780,00 куб. м., построени в УПИ * за автосервиз, бензиностанция, магазин, офиси, гараж ,склад и газо-станция, обособен за имот пл. № 495 от кв.1 по плана на гр. С., м. “П“Искър-север”. Излага съображения по съществото на молбата. В частната жалба е инкорпорирано и изложение за допускане на касационна проверка на определението, в което се подържа, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представя доказателства- копия от решения на въззивни съдилища. Ответникът “Д”ООД е представил отговор, в който оспорва доводите направени в частната жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но касационно разглеждане на въззивното определение не следва да се допусне тъй като не са налице обстоятелствата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С атакуваното определение Пловдивския апелативен съд е намерил, че допуснатото обезпечение на бъдещият иск за парично вземане в размер на 54 600 лв., произходящо от дължимо обезщетение за ползвания от ответника съсобствен имот по реда на чл.390, ал.1 ГПК е неправилно защото са нарушени: принципа за симетрия и реципрочност между допуснатото обезпечение и интересите на молителя, защото в конкретния случай липсва опасност да се затрудни осъществяването на правата на ищците, предвид наличието на недвижимия имот ,чиято пазарна стойност ще удовлетвори правата им, допусната обезпечителна мярка е неподходяща с оглед естеството и характера на недвижимите имоти върху които е наложена, не е определена справедлива гаранция, която да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ще претърпи ответникът. Изводите мотивирали апелативният съд да отмени допусната неподходяща обезпечителна мярка са в съответствие с представените съдебни решения и е в съответствие с трайната практика на ВКС. В случая ищците са заявили искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск като са представили доказателства- договор за продажба чрез конкурс на автосервиз “Д”, представляващ обособена част от имуществото на ДФ “Д”, удостоверяващ правото на идеална съсобственост в полза на съпруга на молителката, удостоверение от 23.05.2008 г. по ф.д. № 4* от 2003 г. на СГС за регистрация на дружество “Д” ООД, което е придобило идеални части от цитираната по-горе бензиностанция на деривативно основание, извършено дарение от останалите съсобственици с н.а. № 35, т.01, рег. № 2*,н.д. № 32 от 2003 г. Представена е и нотариална покана, връчена на ответника на 12.01.2005 г., с която е уведомен че се претендира обезщетение в размер на 900 лв. месечно за ползване на съсобственият между страните имот. Всички тези доказателства обуславят извода за наличието на изискването на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, т.е установено е, че бъдещият иск за присъждане на обезщетение за ползване на съсобственият имот с размер на 54 600 лв. е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Налице е и правен интерес от допускане на обезпечението, тъй като без него ще бъде затруднено изпълнението на решението при евентуалното уважаване на иска. В същото време при заявяване на искането за обезпечение, молителя следва да предложи подходяща обезпечителна мярка, т.е. такава, която ще защити бъдещото й вземане и в същото време няма да нанесе непоправими вреди на ответника. Поисканото “запечатване” на бензиностанцията и прилежащите тълрговски обекти ще извадят обекта от търговския оборот и въззивният съд правилно и в съответствие с трайната практика е преценил че мярката е неподходяща. В съответствие с трайната съдебна практика е и аргумента за необходимост на реципрочност и симетрия при определеното обезпечение и интересите на молителя, които се охраняват от допуснатото обезпечение. Всички направени изводи кореспондират както на аргументите, изложени в представените съдебни решение на въззивните съдилища, така и с константната практика на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,