Решение № 14663 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2012 г.

Решение № 14663 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Ламбев против решение № 107 от 06.02.2012 г. по адм. д. № 802/2011 г. на Административен съд - София област. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че в акта не се съдържат фактически основания за издаването му, както и излага подробни доводи по приложимите разпоредби по ЗПЗП и Регламент (ЕО) 796/2004 г. Моли, да се отмени обжалваното решение и се остави в сила оспорения акт. Ответникът - "Алфа Пропъртис" АД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Радослав Александров с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски по делото в размер на 900,00 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът правилно е приел, че оспорената заповед не е мотивирана и е издадена в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, както и че в оспорваното уведомително писмо не се съдържат подробни фактически основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а е изготвено във вид на бланка, с цитиране на текстове от нормативните актове и бланкетно описание на установени нарушения по съответните схеми: СЕПП, НДДП, НР 1 и Мярка 214АЕП. Смята, че не става ясно дали и кога РА е извършвала административни проверки по отношение на заявените площи от конкретния производител, какви са констатациите, както и дали извършващите проверките лица са били компетентни. Излага, че не е ясно коя е причината конкретният имот да не е определен като допустима за подпомагане земя, защо е определена сума за наказания или е определена сума получена от окончателна калкулация. Смята, че Уведомителното писмо е издадено и при липса на материалноправна основа, след като е налице десезирането на администрацията от подаденото заявление за плащане на площ за 2009 г., което се потвърждава и от заключението на вещото лице, което е установило, че писмото не е съобразено с този направен отказ от плащане, както и че за района на гр. Годеч са липсвали самолетни или сателитни снимки за 2009 г., а органът не е извършвал кръстосани проверки и такива на място. Предлага на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт да остане в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 107 от 06.02.2012 г. по адм. д. № 802/2011 г. на Административен съд - София област е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/6763 от 14.07.2011 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, по силата на изрично делегиране от изпълнителния директор на правомощията в съответствие с чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ по заповед № 01-80/1288/08.04.2011 г., но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че не се съдържат фактически основния за издаването му, като е изготвено във вид на бланка, с цитирани текстове от нормативни актове и се съдържат единствено цифри, подредени в табличен вид, за които липсва словесно описание на конкретната причина за всеки имот, поради която същият не е определен като допустима за подпомагане земя, определена е сума за наказания, или е определена сума получена от окончателна калкулация. Съдът е приел, че административният акт е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби, поради това, че Чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП съдържа пет отделни основания за определяне на земя като недопустима за подпомагане, а административният орган не е мотивирал акта си, като опише словесно каква е причината за недопустимост за подпомагане на индивидуализираните имоти, отделно от сочените цифри: заявени площи - недопустими за подпомагане площи. Освен това съдът е приел, че административния орган не е следвало да се произнася с акта, предвид наличието на изричен отказ от заявление за подпомагане по съответните схеми. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обективно е установил фактите и обстоятелства имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от "Алфа Пропъртис" АД против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/6763 от 14.07.2011 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което се е произнесъл по общо заявление за плащане на площ за 2009 г. с УИН 22/080609/20951, въведено в ИСАК с УРН 181920, за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) общо 12 парцела, по схема за единно доплащане (СЕПП)-1 парцел, по схема за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) - 12 парцела и по схемата за екологични доплащания АЕП-1 парцел. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели за 2009 г. С писмо до изп. директор на ДФ "Земеделие", РА, вх. № 02-2600/7552 от 17.08.2009 г. "Алфа Пропъртис" АД е направило отказ от заявление за подпомагане по схемите СЕПП вх. № 16225562/08.05.2009 г., както и с писмо до изп. директор на ДФ "Земеделие" РА, вх. № 02-2600/8990 от 19.10.2009 г., е направило отказ от заявление за подпомагане по схемата АЕП вх. № 16225562/08.05.2009 г. Също така с писмо до изп. директор на ДФ "Земеделие", вх. № 01-2600/2569 от 31.05.2010 г. дружеството е уведомило ИД относно изпратеното писмо вх. № 02-2600/8990 от 19.10.2009 г., като е направило изрично изявление да бъде изключено от програмата за плащане по мярка 214 АП за кампания 2009 г., а с писмо до изп. директор на ДФ "Земеделие", вх. № 01-2600/4068 от 30.06.2010 г. дружеството отново е уведомил изп. директор относно изпратеното писмо вх. № 02-2600/8990 от 19.10.2009 г. и че във връзка с направения отказ от заявление за подпомагане по схемите по СЕПП и получена сума на 08.02.2010 г., представляваща субсидия в размер на 4650.51 лв, дружеството възстановява получената субсидия по цитирана банкова сметка. С процесното уведомително писмо издадено на 14.07.2011 г. административният орган без да се съобрази с отказите / посочени по-горе/ на заявителя за подпомагане е отказал финансово подпомагане по СЕПП в размер на 32729,48 лева, по НР1 в размер на 15646,40 лева, по мярка 214 Агроекологични плащания /АЕП/ в размер на 3471,15 лв. Също така административният орган е наложил санкции за бъдещ период в размер общо на 2970,35 лева, Законосъобразни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат фактически основния, които се изискват по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че липсва словесно описание на конкретната причина за всеки имот, поради която същият не е определен като допустима за подпомагане площ, определена е сума за наказания, или е определена сума получена от окончателна калкулация. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези. Също така посочването на законовите разпоредби по чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4, т. 5 от ЗПЗП като правни основания за посоченото - "отказва/намалява" финансовото подпомагане, не са отнесени към съответните заявени площи за подпомагане, респ. да са отразени в евентуално извършени административни проверки, които обосновават нарушение на материалноправните разпоредби. Също така следва да се отбележи, че заявлението е подадено от кандидата за подпомагане през м. май 2009 г., а произнасянето на административния орган е от 14.07.2011 г. Административният съд обосновано е съобразил заключението на приетата съдебно - техническа експертиза, че през 2009 г. не е осъществено заснемане на заявените за подпомагане площи, а са констатирани от Общинска служба - "Земеделие" - Годеч, че няма недопустими площи по направената теренна проверка, както и че не е съобразен отказа за финансово подпомагане към кой период са извършени констатациите за недопустими площи. Правилно административният съд е приел, че административния орган не е съобразил изричния отказ на заявителя /в посочените по-горе писма/ за финансово подпомагане, което на отделно основание обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта. В съответствие с чл. 56, ал. 1 от АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. След като административният орган е бил десезиран от заявителя за финансово подпомагане, не е следвало да продължава административното производство и да се произнася по заявлението по същество, а е следвало да прекрати производството. Допуснатото нарушение е съществено и правилно административният съд и на това основание е отменил административния акт. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед направеното искане защитника на ответника, следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, като бъде осъден ДФ "Земеделие" да заплати на "Алфа Пропъртис" АД разноски по делото в размерна 900, 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.