Определение № 10370 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Д. Д. срещу Определение № 12605 от 22.07.2024 г. по адм. дело № 7230/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1139-000110 от 24.06.2024 г. на началник група към ОДМВР - Кюстендил, сектор отдел „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца. В частната жалба се твърди, че предварителното изпълнение на ПАМ може да доведе до настъпването на значителни и трудно поправими вреди на лицето, тъй като същото извършва безплатен превоз на граждани от Босилеград, Сърбия до ВМА – София. Посочва също, че съдът неправилно е мотивирал своя акт със съображения, относими към изхода от главния спор. При тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът – началник група към ОДМВР - Кюстендил, сектор отдел „Пътна полиция“, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Фактическото основание за издаване на заповедта е, че на водача са отнети всички контролни точки и на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП със Заповед № 0901/2474/2010 г. му е иззето СУМПС. Посочва се още, че водачът представя СУМПС, издадено от Република Сърбия, което обаче не е издадено на основание валидно българско СУМПС. Съдът е обосновал неоснователност на искането с мотиви, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Допълнително е изложил мотиви, че водачът е неправоспособен и няма право на управлява МПС на територията на страната. Определението е правилно като краен резултат. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилен е крайният извод на съда, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед. Жалбоподателят е обосновал искането си с посочване на причини, за които твърди, че имат хуманитарен характер – извършване на безплатен превоз на граждани от Босилеград, Сърбия до ВМА – София с цел лечение. По делото е представен единствено граждански договор, с който лицето е поело задължение към Културно-информационен център „Босилеград“ при необходимост да извършва посочения превоз, без да са налице доказателства, че такъв превоз действително се извършва и са спазени специалните нормативни изисквания за безопасността на този вид дейност. Същевременно основният въпрос по главния спор е дали лицето разполага с правоспособност да управлява МПС на територията на страната. Макар и чл. 166 АПК да не включва в преценката на основателността на искането евентуалния изход от делото, водещо значение има балансът между обществения и личния интерес. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост, поради което административният съд правилно е отхвърлил искането. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила.