Определение № 227 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 226/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. Ц. Н. от с. Б. против определение № 1* от 19.03.2009 г. по ч.гр.д. № 5337/2008 г. на Софийски градски съд, АК, ІІІ-Б състав. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел, че оплакванията му не представляват обжалване действията на съдия изпълнител, тъй като от съдържанието на всичките му молби до съда, наименовани по различен начин, следва, че е обжалвал насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество- апартаментът, който е единствен за него и семейството му, във връзка с което е поискал спиране на изпълнителното дело по смисъла на чл.438 ГПК. С обжалваното определение Софийски градски съд е оставил без уважение искането на К. Ц. Н., лично и чрез пълномощника му- неговата съпруга В. Л. Н., за спиране на изпълнението по изп.д. № 31261/2006 г. на държавен съдебен изпълнител при СРС, 4 отд. 2 уч. Посоченото изпълнително дело е образувано по молба на К. Ц. Н. и издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 2902/2004 г. на Софийски градски съд, ІV-А възз. състав, изпълнителен лист за изнасяне на публична продан на основание чл.288 ал.1 ГПК/отм./ на недвижим имот- апартамент в гр. С., като получената от проданта сума се разпредели по равно между К. Ц. Н. и К. Ц. Н.. Софийски градски съд е приел, че липсва основание по чл.432 ГПК за спиране на изпълнението. Не е налице обжалване действията на съдия-изпълнител. Твърденията на жалбоподателя, че живее с децата си в жилището и иска да остане да живее в него, не обуславят спиране на публичната продан на имота. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че частната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение не попада в кръга на посочените в чл.274 ал.1 и ал.3 ГПК определения, които подлежат на обжалване. Подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, III гр. о.