Определение № 274 от 13.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 232/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. С определение № 183 от 09.12.2009 год., по т.д. № 525/2009 год., тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС е отменил протоколното си определение от 28.10.2009 год., по т.д. № 525/2009 год. и е оставил без разглеждане като процесуално недопустима допуснатата по реда на чл.288 ГПК с определение № 351 от 26. 06. 2009 год., по горепосоченото т.д. № 525/ 2009 год. до касационен контрол касационна жалба на А. за д. в., със седалище гр. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 172 от 25. 11. 2008 год., по гр.д. № 2046/2008 год., в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на длъжника „К” А., гр. С., кв. Ботунец. Недоволни от съдебния акт на ВКС,ТК са останали касаторът А. за д. в., със седалище гр. С., чийто правоприемник по силата на § 35, ал.2 от ПЗР на ЗИДДОПК / ДВ.бр.32/2009 год., в сила от 01.01.2010 год./ се явява НАП, ответниците Т. ”В”, гр. С., Н. М. и М. Р., които са го обжалвали с оплакване за неправилност, като последните - чрез пълномощника си адв. Н. Б. В срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК срещу така подадените частни жалби са възразили ответниците по същите-дружество „Д”, със седалище Лондон и „П”А., гр. Е.. Останалите ответници в производството по чл.278 и сл. ГПК не са взели становище по основателността им. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: І. По частната жалба на А. за държавните вземания: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение предходният тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС е приел за основателно направеното от насрещния касатор „Д”, със седалище Лондон в проведено по делото открито съдебно заседание от 28.10.2009 год. възражение за липса на изискуемата се процесуалноправна легитимация за касатора А. за д. в., гр. С.. Изложени са съображения, че доколкото А. за д. вземания- трето по см. на чл.613а, ал.2 ТЗ лице, не е установила към релевантния за преценка допустимостта на подадената касационна жалба момент правото си на вземане спрямо длъжника „К” А., произтичащо от влязло в сила решение или влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, то недоказана е останала активната и материалноправна легитимация, обуславяща процесуалното и качество на касатор, в полза на когото законодателят е предоставил процесуалното потестативно правомощие да обжалва поставеното от Софийски апелативен съд решение по чл.630 ТЗ. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за нарушение на съществените съдопроизводствени правила. Допуснатото по реда на чл.288 ГПК касационно обжалване само по себе си не изключва правото на касационната инстанция в образуваното пред нея касационно производство по делото да прецени отново допустимостта на подадената касационна жалба по повод предприетата процесуална защита от страните, като вземе предвид и обсъди настъпилите впоследствие факти - арг. от 235, ал.3 ГПК. Поради изложеното правилно предходният състав на ВКС, ТК не е възприел въведеното от „Д”, със седалище Лондон възражение за недопустимост на касационната жалба касатора АДВ, като преклудирано с постановяване на определение по чл.288 ГПК. Основани на закона са и изводите на касационната инстанция, че настоящият частен жалбоподател не е носител на правото на обжалване на решението на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.630, ал.1 ТЗ, тъй като в качеството си на трето на развилото се производство по несъстоятелност лице не е доказал с допустимите от ГПК доказателствени средства наличието на възникнало в негова полза вземане, произтичащо от влязло в сила решение или влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение- императивно изискване на чл.613а, ал.2 ТЗ, в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр.38/2006 год. Съгласно последователната практика на ВКС по приложението на чл. 613а, ал.2 ТЗ в цитираната по- горе редакция на закона, касае се до специална процесуална норма, чрез която законодателят изчерпателно е определил кръга на лицата, ползващи се с право на жалба срещу постановени по реда на чл.630 ТЗ и 632 ТЗ решения. Следователно, за да бъде надлежно упражнено предоставеното от закона на трети неучаствали в производството по несъстоятелност лица, процесуално потестативно правомощие на касационна жалба, последните трябва да имат не само качеството на кредитори на длъжника, но и да са носители на безспорно вземане спрямо последния, произтичащо от влязъл в сила и задължителен за страните и съда съдебен или административен акт, с който е установен точно определен по вид дълг- публичноправен. В случая, правилно, при така ангажираните по делото доказателства относно произхода на твърдяното вземане предходният състав на ВКС,ТК е счел, че касаторът А. за д. в., чийто правоприемник по силата на закона се явява НАП, не е доказала безспорния характер на същото, което само по себе си изключва правото му на жалба срещу решението, с което е открито производството по несъстоятелност срещу длъжника. Обстоятелството, че в хода на делото материалната доказателствена сила на приложеното писмено доказателство - удостоверение изх. № 2* от 04.04.2008 год. на Национална агенция по приходите, Териториална дирекция ”Г”, гр. С., имащо характер на официален удостоверителен документ по см. на чл.143 ГПК/ отм./, от което си установява, че длъжникът ”К” А. към месец април 2008 год. няма задължения към държавата, не е оборена по предвидения в чл.154 ГПК /отм./ ред, обосновано е възприето от състава на ВКС, ТК за опровергаващо удостовереното в разпореждане № 4* от 23.06.2004 год. на Национален осигурителен институт, Столично управление „С”, надлежно връчено на длъжника предходно публичноправно задължение на същия, установено към края на месец юни 2004 год. и възлизащо в размер на 4 307.60 лв.. Доколкото този извод е относим в пълно съответствие и с вземането, удостоверено с акт № 3 от 11.12.2007 год., за който липсват и данни да е влязъл в сила, то съобразявайки абсолютните процесуални предпоставки, въведени с чл.613а, ал.2 ТЗ законосъобразно съставът на второ търговско отделение на ВКС е отрекъл допустимостта на подадената касационна жалба на А. за д. вземания. Що се касае до представените с частната жалба писмени доказателства - писмо с изх. № 0* от 13.08.2008 год. на Национален осигурителен институт, Столично управление ”С”, Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол”, с вх. № 2* от 20.08.2008 год., по описа на АДВ и писмо на МОСВ, Дунавски район с център Плевен- Б. дирекция с вх. № 2* от 02.09.2008 год., също по описа на АДВ, то същите, поради недопустимост на събирането им в настоящето производство, не подлежат на преценка. Отделен в тази вр. остава въпросът за техния характер и за произтичащата от него доказателствена сила, предвид удостоверените в съдържанието им факти и процесуалното правило на чл.179, ал.1 ГПК, но същият, поради отсъствие на процесуална възможност, вкл. преклудирана за частния жалбоподател правна възможност да оспори представените доказателства, не следва да бъде обсъждан. ІІ. По частната жалба на Т. ”В”, гр. С.,Мария Р. и Н. М., подадена чрез адв. Н. Б.: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирани като страна в процеса лица, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тази жалба също е неоснователна. Частните жалбоподатели въвеждат оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона, пороци, водещи, според изложеното в обстоятелствената и част и до отказ от правосъдие. Оплакването е неоснователно. Обстоятелството, че А. за държавните в. и Национална агенция за приходите, гр. С. към датата на постановяване на обжалваното определение са автономни административни органи- с различна компетентност и сфера на дейност, не обосновава, по арг. от чл.87, ал.6 ДОПК, правен извод, че издаденото от НАП, ТДД ”Г” гр. С. удостоверение изх. № 290200800145319 /04.04. 2008 год. не притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ, който при липса на успешно проведено по реда на чл.154 ГПК/ отм./ производство по оспорване истинността му, чийто аналог по действащия ГПК е нормата на чл.193 ГПК, обвързва съда с материалната си доказателствена сила за удостоверените с него факти и като е съобразил горното съставът на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон. Следователно, доколкото законодателят е предоставил правото на касационно обжалване на постановените по реда на чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ решения и на трети, обвързани от действието на съответния съдебен акт, но неучастващи в производството по несъстоятелност лица, но само при наличието и на изчерпателно изброените в чл.613а, ал.2 ГПК допълнителни предпоставки, попадащи поради това в категорията на абсолютните- положителни, то отсъствието на която и да е от тях има за своя правна последица недопустимост на касационното производство, поради липса на право на обжалване, различно от отказ от правосъдие – арг. от чл.2 ГПК. Що се касае до заявеното от частните жалбоподатели искане за събиране на нови доказателства, чрез издаване на съответните съдебни удостоверения по настоящето дело, то освен, че същото, предвид характера на настоящето производство е недопустимо, но е заявено и при преклудирана процесуална възможност за страната. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК