Определение № 777 от 18.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 428/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. В. Р. срещу Решение № 1645 от 30.12.2009 год. по гр.д.№ 826/2008 год. на Софийски апелативен съд. С него, произнасяйки се по жалбата на Р., въззивният съд е потвърдил решението от 08.01.2008 год. по гр.д.№ 350/2007 год. на Софийски градски съд с което е бил отхвърлен предявеният от нея срещу З. иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ. Бащата на ищцата В. Г. Д. род.1919 год. е пострадал при ПТП на 16.10.2003 год., като му е било причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост. Поставена е била изкуствена става. Твърдението на ищцата е, че в резултат на това, баща и бил трудно подвижен, поради което паднал върху електрическата печка с която се отоплявал, възникнал пожар. В следствие на термичната травма и счупването в дясната бедрена кост - на 12.06.2004 год. Д. починал. лов Г.. Увреждащият автомобил е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при З.”, поради което Р. е предявила иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 50000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща и. Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, позовавайки се на това, че Д. вече е упражнил правото си на иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ срещу З.” за претърпените вреди от ПТП и е била присъдена сумата 6000 лв. в полза на дъщеря ме А. Р., встъпила в процеса на основание чл.120 ГПК, поради това, че баща и е починал в хода на производството. Приел е също така и липсата на причинна връзка между ПТП и смъртта на Д.. Сезиран с въззивната а на Р., съставът на С. е приел, че тя е неоснователна. Присъдил е 250 лв. юрк.възнаграждение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, депозирано от адв.Кирил Н., не се сочи кое от основанията по чл.280 ал.1 се подържа. Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран, а самото изложение съставлява анотация на Решение № 4/2009 год. на КС, дефиниция на основанията за допускане на касационен контрол и позоваване на неправилност на въззивния акт – чл.281 т.3 ГПК. При условие, че обуславящ правен въпрос не е формулиран, както и при липсата на въведено основание по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, факултативният касационен контрол не може да бъде допуснат. Размерът на юрисконсулсткото възнаграждение е правилно определен. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.