Определение № 872 от 04.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К. 71-Николови” ЕООД срещу решение № 583 от 03.11.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 673 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 1018 от 16.05.2009 г. по гр.д.№ 2230 от 2008 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу М. Б. Б., А. Л. П., действащ чрез своя баща и законен представител Л. А. П., П. Т. С., М. Т. С., Н. К. С., П. К. Н., Т. О. И. и И. Х. И. иск за делба на следния недвижим имот: УПИ III-4912 в кв.149 по плана на гр.Плевен, ул.”Св.св.Кирил и М.” № 6 с площ от 416 кв.м. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса дали разпоредбата на т.1, б.”е” от ППВС № 2 от 1982 г. касае недопускането на делба и в случаите, в които част от съсобствениците на дворното място- предмет на делбата не са етажни собственици в изградената в това дворно място сграда- етажна собственост. Ответниците по касационната жалба М. Б. Б., А. Л. П., действащ чрез своя баща и законен представител Л. А. П., П. Т. С., М. Т. С., Н. К. С., П. К. Н., Т. О. И. и И. Х. И. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния правен спор липсва правна уредба, поради което се налага тълкуването на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради променени законодателство или обществени отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата правна норма. В конкретният случай не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като по поставеният от касатора въпрос /дали е допустима делба на дворно място, в което е изградена сграда- етажна собственост само на част от съсобствениците на дворното място, когато друга част от съсобствениците на това дворно място не са етажни собственици в сградата или не притежават друга сграда в мястото/ е разгледан и разрешен в ППВС № 2 от 04.05.1982 г., т.1, б.”г”, в което е разгледана именно такава конкретна хипотеза. А от постановяването на това ППВС не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат ново тълкуване по този въпрос /разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.3 от Закона за собствеността не са променяни от 1982 г. досега/. С оглед на гореизложеното, касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия