Определение № 50505 от 16.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2004/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 211 от 03.05.2022г. по т.д. № 110/2022г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260112 от 19.10.2021г. по т.д. 10/2021г. по описа на ОС – Хасково, с което ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на Р. А. Т. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило в периода 06.12.2019г. – 08.12.2019г. застрахователно събитие – кражба на лек автомобил марка БМВ, модел Х 6, рег. [рег.номер на МПС], както и сумата от 2 850 лв. –обезщетение за забавено изпълнение на главното вземане за периода от 11.06.2020г. до 24.01.2021г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 25.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че в изпълнение на разпределената му доказателствена тежест е релевирал доказателствени искания за приобщаване на веществено доказателство и допускане на експертиза, които са оставени без уважение от първоинстанционния съд, и са игнорирани от въззивния съд, макар да са поддържани пред него с подадената въззивна жалба. Сочи, че последното процесуално нарушение е рефлектирало върху правилността на съдебния акт. Касаторът навежда довод за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, изразяващо се в неправилно неуважаване искането му производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи правилното решаване на съдебния спор. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд с указания да събере исканата СТЕ и да спре производството по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли при наличието на писмени доказателства за образувано наказателно производство, имащо връзка със спорния предмет на образувано гражданско дело, решаващият съд по последното дело да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК?

2. Допуска ли решаващият съд съществено нарушение на процесуалните правила в случаите, когато не взема отношение по инвокирано от страната искане по доказателствата, имащи съществено значение за установяване на факти и обстоятелства от спорния предмет на делото?

Касаторът сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа очевидна неправилност на съдебния акт.

Ответникът по касация, Р. А. И., излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че не е налице спор между страните относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил марка БМВ, модел Х 6, рег. [рег.номер на МПС], собственост на ищеца по застраховка „Каско“ за периода 06.11.2019г. – 06.11.2020г., покриващо и риск „Кражба“ на автомобила. Счел е за установено, че в периода 06.12.2019г. – 08.12.2019г. автомобилът е бил противозаконно отнет, както и че ищецът своевременно е уведомил органите на досъдебното производство, като по случая е образувано досъдебно производство, а с протокол за доброволно предаване от 09.12.2019г. ищецът е предал на органите на същото един брой контактен ключ, тип „карта“, отбелязвайки, че е единствен. Посочил е, че от събраните писмени доказателства се установява, че лекият автомобил е закупен във Великобритания на 05.04.2019г. от И. С., който го е внесъл в България и е бил продаден на ищеца. Кредитирал е показанията на свидетеля С., че е закупил автомобила с един ключ и го е предал на ищеца също с един ключ, с което е обосновал извод за неоснователност на възражението на ответника, че ищецът невярно е декларирал да разполага само с един ключ за откраднатия автомобил. В тази насока е зачел и удостовереното от „М Кар“ ООД, в качеството му на официален дилър и автосервиз на БМВ за България, обстоятелство, че при разчитане на контактния ключ за процесния лек автомобил няма налични данни кога за последен път посоченият контактен ключ е бил използван. По основния повдигнат с жалбата на ответника спорен въпрос дали се установява настъпване на застрахования риск „Кражба“ на МПС е приел, че нито КЗ, нито общите условия, при които е сключен застрахователния договор, предвиждат установяването на застрахователното събитие, което съставлява престъпление, с влязъл в сила съдебен акт като предпоставка, за да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Позовал се е на разпоредбата на т.63.6.4 от ОУ, съобразно която за изплащане на застрахователно обезщетение при кражба, противозаконно отнемане или грабеж на цяло МПС следва да бъде представена служебна бележка от РПУ и постановление за спиране на наказателното производство, което безспорно в случая е сторено. Подчертал е, че наличието на влязъл в сила съдебен акт, установяващ настъпване на застрахователно събитие, когато същото осъществява елемент от фактическия състав на престъпление, не съставлява материално правна предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение. По тези мотиви е счел, че са налице материалноправните предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – противозаконно отнемане на МПС, в доказания размер за действителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие от 45 000 лв., както и за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение за периода от 11.06.2020г., когато изтича 6 - месечният срок за окончателното произнасяне на застрахователя по заявена претенция от застрахования, до завеждане на делото, в размер на 2 850 лв. С тези доводи е потвърдил като правилно първоинстанционното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставеният от касатора първи въпрос, противно на поддържаното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е от значение не за правилността, а за допустимостта на обжалвания съдебен акт, в който смисъл са тълкувателните мотиви по т. 1 на ТР 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. 1/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС.

По въпроса е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав на съда определение № 134 от 02.04.2020г. по ч.т.д. № 468/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение № 342 от 28.07.2022г. по ч.т.д. № 653/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, съгласно която пречка за надлежното упражняване правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно.

Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с тази практика, като е взел предвид, че за правилното решаване на сезиралия го спор по предявен иск за реално изпълнение по договор за застраховка имущество при настъпил риск „Кражба“ на МПС не е от значение откриването на дееца, противозаконно отнел застрахования автомобил, както и че досъдебното производство за същото деяние е спряно по причина, че деецът не е открит. В този смисъл и при споделяне от настоящия състав на горецитираната формирана практика на ВКС няма данни по делото да е било налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, респективно липсва вероятност постановеният въззивен съдебен акт да е недопустим и същият не следва да бъде допуснат до касация на това основание – чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Вторият въпрос на касатора не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е обусловил решаващата воля на съда. Некоректно във въпроса е инвокирано невярното твърдение, че въззивният съд е „игнорирал“ /не се е произнесъл/ по поддържано от въззивника с въззивната му жалба доказателствено искане. Видно от изготвения протокол за проведеното на 04.04.2022г. о.с.з. въззивният съд се е произнесъл по поддържаните с въззивната жалба доказателствени искания, като е оставил същите без уважение с мотиви, че не е налице твърдяното от въззивника допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Приел е, че правилно доказателствените искания на ответника са оставени без уважение от първоинстанционния съд, тъй като вещото лице по допуснатата и приета СТЕ изрично е заявило, че изискването и огледа на контактния ключ на откраднатия автомобил няма да допринесе за изясняване на поставения от ответника въпрос кога последно този ключ е бил използван.

Само за пълнота следва да бъде добавено, че касаторът не е обосновал приложното поле и на сочения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по начина, разяснен с ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като не са изложени доводи защо отговорът на въпроса ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Независимо от горното, по въпроса, дори да бе коректно зададен, е налице утвърдена и непротиворечива съдебна практика, включително задължителна такава по т. 3 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, което изключва допускането до касация по сочения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд и не се е отклонил от тази практика като е извършил мотивирана преценка за наличие предпоставките по чл. 266 ГПК за събиране на доказателства във въззивното производство.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде присъдено на адвокат Я. Д. Д. възнаграждение в размер на сумата 2 310 лв. по приложен списък по чл. 80 ГПК за осъществено на основание последната законова разпоредба безплатно представителство на ответника по касация Р. А. Т..

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение