Определение № 155 от 26.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2009 г.

Производството по чл. 43, т. 1 НПК пред ВКС е образувано по искане от съдията-докладчик К. Стоянов за възлагане разглеждането на нохд № 793/2009 год. по описа на Окръжен съд-Пазарджик от друг, еднакъв по степен съд. В разпореждането на докладчика от 03.11.2009 год. е направена констатацията, че подсъдимият и преобладаващата част от свидетелите посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт живеят в района на Окръжен съд-Пловдив и в селата и градовете на територията на същия този съд. Изложени са съображения, че призоваването на въпросните свидетели пред Пазарджишкия окръжен съд би довело до сериозни затруднения за тях, свързани с разноски и пътуване; до затруднения за съда по призоваването им и до евентуална опасност за нарушаване на закрепения в чл. 22, ал. 1 НПК принцип за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането следва да се уважи, тъй като е налице соченото в него основание за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Окръжен съд-Пазарджик. С чл. 36, ал. 1, 2 и 3 НПК е установен принципът, че делата се разглеждат по правилата на местната подсъдност от съда, в района на който е извършено или довършено престъплението, а когато това не може да се определи, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Изключенията на този принцип е дефинирано при хипотезите на чл. 43 НПК. При първата от тях е дадена възможност Върховният съд да измени тези правила, като реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, но само когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на друг съд. Няма съмнение, че съгласно чл. 36, ал. 1 НПК деянието и вредоносните му последици са настъпили на територията на Окръжен съд-Пазарджик, което определя местната подсъдност на делото. С думата "много", употребена в чл. 43, т. 1 НПК, законът поставя изискването не каква да е част от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд, а техният брой да преобладава и да създава затруднения за тях и за съда при изясняване на делото от фактическа страна. Само тогава делото може да се изпрати от Върховния съд за разглеждане от друг съд, различен от съда, който е компетентен по правилата на местната подсъдност. В случая, това изискване не е налице. От материалите по него е видно, че трима от свидетелите и двете вещи лица, посочени в обвинителния акт живеят в района на Окръжен съд-Пазарджик, деветима от свидетелите и подсъдимия - в съдебния район на Пловдивски окръжен съд, петима от свидетелите - на територията на Софийски градски и Софийски окръжен съд, четирима от свидетелите-на територията на Монтански окръжен съд и по един свидетел живеят в района на Сливенски, Видински и Хасковски окръжни съдилища. При това положение, е очевидно, че не са налице условията на чл. 43, т. 1 НПК, защото лицата, посочени в списъка към обвинителния акт следва да се призовават за разглеждане на делото от различни съдебни райони, което, като сочено в разпореждането на съдията-докладчик затруднение за Пазарджишкия окръжен съд в подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, ще се яви затруднение и за другия, еднакъв по степен съд, който се иска да бъде определен. Евентуална промяна в подсъдността няма да доведе до процесуална и материална икономии, а принципът залегнал в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 НПК няма да бъде нарушен, ако се предприемат своевременни организационни мерки по призоваване на лицата, посочени в списъка към обвинителния акт, от съда, чиято подсъдност в съответствие с чл. 36, ал. 1 НПК е делото. Ето защо като намира искането за промяна на местната подсъдност на делото за неоснователно, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ н.о.