Определение № 706 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 245/2011 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения- съдът е определил размера на дължимото обезщетение съобразно заключението на вещото лице, а не на базата на протокола за опис на вида и размера на щетите от 08.08.2005 год. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира следния правен въпрос:”Обвързва ли заключението на вещото лице съда относно вида и размера на щетите при определянето им при имуществени застраховки или съдът е обвързан от констатациите в протокола за оглед, определяне и оценка на щетите, извършен по предвидения от закона ред и начин”, разрешаването на който ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, преди изменението с ДВ бр.100/21.12.2010 год./, поради което е процесуално допустима. Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният от кастора въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулиране на материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за правните изводи на съда по конкретното дело. Питането на касатора кое от доказателствата има обвързващо действие за решаващия съд въобще не е относимо към приетата от съда недоказаност на претендираните вреди в електронния блок на автомобила. И двете съдебни инстанции са направили този извод въз основа както на заключението на автотехническата експертиза, така и съобразно описа –заключение от 08.08.2005 год., който е съставен по реда на чл.31 от Общите условия за застраховане, подписан е от касатора и при това без възражения по реда на чл.31.2 от Общите условия. Следователно питането дали съдът е обвързан от констатациите в описа от 08.08.2005 год. е безпредметно. Всъщност посоченият опис –заключение е обсъждан от съда, но касаторът е останал доволен от направените въз основа на това обсъждане правни изводи. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на застрахователната стойност съобразно доказания размер на претърпяната вследствие настъпване на застрахователното събитие вреда. В случая съдът е приел, че размерът на претендираните вреди в електронното табло не е доказан, като се е съобразил както с описа-заключение от 08.08.2005 год., така и със заключението на автотехническата експертиза, поради което чрез поставения въпрос касаторът фактически изразява несъгласието си с изводите на съда тяхната недоказаност. Те са направени въз основа и на двете доказателства по делото, поради което питането кое от тях обвързва съда не може да представлява основание за достъп до касация. Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба-това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото не може да бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото целената от касатора намеса на ВКС при упражняване суверенно право на решаващия съд да кредитира определени доказателства. Негово право е да определи въз основа на доказателствата кои обстоятелства по делото не са установени/чл.235, ал.2 ГПК/. Горестоящата съдебна инстанция не може да указва, нито страната може да иска съдът да обосновава изводите си само с едно от доказателствата по делото, още повече, че правните изводи на съда са направени и въз основа и на протокола за оглед. Приетата недоказаност на исковата претенция не представлява произнасяне по непредявен иск по смисъла на чл.2270, ал.3 ГПК, поради което не е налице твърдяната недопустимост на обжалваното решение на това основание. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд