Определение № 6840 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2025 г.

Производството е по реда на дял трети, глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени против Определение № 1673 от 20.02.2025 г. постановено по адм. дело № 4654/2024 г. по описа на Върховния административен съд от тричленен състав на шесто отделение на ВАС, с което: е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на П. А. Велчева, Ж. И. Кисьова, М. В. Попов и А. С. Карагьозов – всички адвокати от САК, представлявани от адв. Ю. Л. Дацев, против разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 в частта относно думите „учредяване, регистриране“ и ал. 2; чл. 3, ал. 3 и ал. 6; чл. 4; чл. 5, ал. 2; чл. 8, ал. 1 и ал. 2; чл. 9; чл. 10, ал. 1; чл. 12 и чл. 13 от Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари, издадена от министъра на правосъдието; производството по делото е прекратено; присъдени са разноски за юрисконсултско възнаграждение. В първата частна жалба, депозирана от адв. Ж. И. Кисьова, са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се съображения за наличие на правен интерес от оспорване на процесната наредба. Счита, че липсата на качеството на адвокатите на задължени лица по подзаконовия административен акт не може да бъде единствен аргумент за липса на правен интерес за оспорване. Претендира отмяна на атакуваното определение и делото да бъде върнато на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по депозираната жалба. Във втората частна жалба, подадена от адв. П. А. Велчева, адв. М. В. Попов и адв. А. Карагьозов, чрез общия процесуален представител адв. Ю. Дацев, са наведени оплаквания, че решаващия състав на Върховния административен съд неправилно е приел, че адвокатите не са задължени да се впишат в Регистъра към министъра на правосъдието, като условие за извършване на дейност по чл. 4, т. 16 от Закон за мерките срещу изпиране на пари, съгласно чл. 2, ал. 2 от оспорената Наредба. Молят за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество. Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуални представители Ю. Борисова и И. Тончева – главни юрисконсулти в дирекция „Правни дейности“, в писмен отговор оспорва основателността на частните жалби. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частните жалби са подадени в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежни страни, за която оспореният с тях съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Производството по административно дело № 4654/2024 г. по описа на ВАС е образувано по реда на чл. 185 от АПК по жалба на П. А. Велчева, Ж. И. Кисьова, М. В. Попов и А. С. Карагьозов – всички адвокати от САК, представлявани от адв. Ю. Л. Дацев, против разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 в частта относно думите „учредяване, регистриране“ и ал. 2; чл. 3, ал. 3 и ал. 6; чл. 4; чл. 5, ал. 2; чл. 8, ал. 1 и ал. 2; чл. 9; чл. 10, ал. 1; чл. 12 и чл. 13 от Наредба № Н-1 от 06 февруари 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари, издадена от министъра на правосъдието. За да аргументира теза за недопустимост на сезиралата го жалба, поради липса на правен интерес, тричленният състав на Върховния административен съд на първо място е приел, че с разпоредбата на чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е въведено изискване за извършване на дейностите по чл. 4, т. 16 по занятие да е необходимо лицето да бъде вписано в публичен регистър към министъра на правосъдието. По силата на законова делегация на чл. 9б, ал. 8 от ЗМИП условията и редът за вписване и заличаване в регистъра по ал. 1 се определят с наредба на министъра на правосъдието (Наредба № Н-1 от 06 февруари за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари), някои от чиито разпоредби са предмет на оспорване. Прието е, че с посочената наредба и със ЗМИП се транспонират в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Целта на Директива (ЕС) 2015/849 е с превантивни мерки, чрез подход основан на риска, да се въведе набор от възпиращи мерки, позволяващи ефективна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. На следващо място е прието, че цитираната Директива се прилага за задължени субекти, които са доставчици на услуги по доверително или дружествено управление, както и нотариуси и другите упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, в сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски предприятия, както и брокери на недвижими имоти, включително когато действат като посредници при отдаване под наем на недвижими имоти. Съгласно чл. 4, т. 15 от ЗМИП, мерките по чл. 3, т. 1-6 от закона са задължителни за лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато: б. „дд“ – учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание и; б. „ее“ – доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост. Съгласно чл. 4, т. 16 от ЗМИП, мерките са задължителни и за лицата, които по занятие предоставят: б. „б“ - услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание и; б. „бб“ – изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост. Предвид горното първоинстанционният съд е посочил, че чл. 4 от ЗМИП посочва изчерпателно лицата, които следва да прилагат съответните мерки за превенция. В тази група попадат и адвокатите като лица, които по занятие извършват правни консултации по смисъла на чл. 4, т. 15 от ЗМИП. В качеството им на задължени лица адвокатите следва да въведат в дейността си мерките за превенция на използването на финансовата система за изпирането на пари. За постигането на тази цел от ВАдвС са приети „Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма“, приложими спрямо членовете на адвокатските колегии. При тази правна рамка, тричленният състав на Върховния административен съд е достигнал до извода, че самите адвокати, действащи в това им качество, не са задължени лица по смисъла на чл. 2, пар. 1, точка 3, буква „в“ от Директива (ЕС) 2015/849, поради което и същите не биха могли да са задължени лица по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, доколкото изброяването в дейностите, обуславящи задължението за регистрация по чл. 4, т. 15 и по чл. 4, т. 16 е на практика идентично и е част от транспонирането на Правото на ЕС в националното законодателство. Регистрацията на адвокати по реда на чл. 4, т. 16 от ЗМИП дублира тяхната регистрация във водените публични регистри съгласно Закона за адвокатурата и задължението на адвокатите да спазват Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Регистрацията в създадения от Наредба № Н-1 от 6 февруари 2024 г. електронен регистър е доброволна и на тази плоскост не може да бъде обоснован правния интерес на жалбоподателите за оспорване на подзаконовия нормативен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на спора тричленният състав е извел фактическите си констатации в съответствие с приложените с преписката доказателства и установените с тях факти от съществено значение за правилното решаване на спора. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателите, наведени с жалбата пред първата инстанция. Съдът е извел обосновани на доказателствата изводи, които са и в съответствие с приложимия материален закон. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съдебен състав, поради което не намира основание да ги преповтаря. За да обосноват наличие на личен и пряк правен интерес, като задължителна предпоставка за допускане на оспорване на подзаконов нормативен акт, съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, жалбоподателите са посочили, че са български граждани и граждани на Европейския съюз, които осъществяват дейност като адвокати и са съдружници в адвокатски дружества. Правният интерес е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси и е непосредствен, когато оспореният подзаконов нормативен акт засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Правилно съдът е приел, че лицата упражняващи по занятие адвокатска професия, са подчинени на разпоредбата на чл. 4, т. 15 от ЗМИП и на приетите от ВАдвС Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приложими спрямо членовете на адвокатските колегии, съответно проверките, които се извършват по реда на ЗМИП, включително и по отношение на възможността да се упражнява адвокатска професия, се осъществява в рамките на самата адвокатура по съществуващите в нея нормативни правила, в това число и по отношение на актовете по чл. 101, ал. 4 от ЗМИП. Така, бидейки адвокати по занятие, те са задължени да спазват вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приложими спрямо членовете на адвокатските колегии, следователно лицата упражняващи адвокатска професия по занятие не са обхванати от задължението за регистрация по чл. 4, т. 16 от ЗМИП и самите адвокати не са задължени лица по чл. 2, пар. 1, т. 4, б. „в“ от Директива (ЕС) 2015/849. Неоснователен е и доводът, че регистрацията на адвокатите жалбоподатели в регистъра по процесната Наредба е задължително. Както се посочи по–горе, жалбоподателите в качеството им на адвокати не се явяват задължени лица по смисъла на релевантните правни норми, извършената от тях регистрация е доброволна и не може да обоснове правен интерес от оспорване, дори такова вписване вече да е извършено. От гореизложеното е видно, че тезата на частните жалбоподатели не може да бъде кредитирана. При споделяне напълно на мотивите на съда, към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, проверяваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изреч. второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,