Решение № 3496 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ориндж Дизайн ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район [район], [улица], чрез процесуалния му представител адв. П. Петров, против Решение 5073 от 26.07.2022 г., постановено по адм. дело 4461/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РА-20-22/02.04.2021 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, алтернативно да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Петров, който поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Павлов, в съдебно заседание и в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на Ориндж Дизайн ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район [район], [улица], срещу Заповед РА-20-22/02.04.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 4, във вр. с ал. 1 на чл. 195 от ЗУТ и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, е наредено на Ориндж Дизайн ЕООД да предприеме действия и извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване и привеждане в съответствие с изискванията на чл. 169 от ЗУТ на строежа. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на Ориндж Дизайн ЕООД, против Заповед РА-20-22/02.04.2021 г. на главния архитект на Столична община, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е формата акта, с посочени фактически и правни основания. Приел е, че мотивите на акта се съдържат както в акта, така и в други документи приложени по преписката и сочат безспорно, че фасадите на сградата са във видимо не добро състояние, наблюдават се течове по фасадите, челата на етажните плочи са обрушени, на места бетоновото покритие липсва, при което е станала видима армировката, която поради атмосферните условия е корозирала, PVC дограмата е със счупени стъклопакети и на места липсва, парапетите на балконите са силно компрометирани, дървената обшивка на бетоновите стрехи е изгнила и на места липсва. Наблюдават се и следи от течове от покрива, липсват улуци и водосточни тръби. Приел за правилни изводите на административния орган, че в сегашния си вид хотел - ресторант Простор не е в състояние да изпълнява функцията си и е необходимо да бъде ремонтиран и поддържан в изправно състояние с цел осигуряване сигурността, безопасното функциониране, здравето, безопасността на движението и спокойствието на гражданите, съответно процесната заповедта е правилно издадена на посочените в нея основания - чл. 195, ал. 4 във вр. с ал. 1 на чл. 195 от ЗУТ и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ. В случая от направената констатация в обстоятелствената част на заповедта е видно, че процесната сграда не е поддържана в добро състояние, поради което се нуждае от ремонтиране, като на жалбоподателя се възлага да поправи, заздрави и приведе същата с разпоредителната част на заповедта. Посочените в заповедта фактически основания отговарят на фактическия състав на чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Констатациите в заповедта са се потвърдили и от приетата по делото СТЕ, от която също се установява, че имотът около сградата не е защитен, няма изградена ограда, липсва бариера, липсва охранително осветление, които биха препятствали достъпа и обезпечили защитата на терена около сградата, че сградата на хотел Простор" частично се поддържа в съответствие с изискванията за физическа защита на строежите, че околното пространство е изцяло незащитено. По отношение на хигиена, здраве обектът не се експлоатира, не се поддържа и охранява и е в недобро техническо състояние, създавайки потенциален риск за външната околна среда чрез състоянието и на вътрешната околна среда, като има потенциална опасност от разнасяне на различни болести. Установено е и, че процесната сграда не се поддържа и в съответствие с основните противопожарни изисквания и предвид факта, че е разположена в пределите на Природен парк "Витоша" опасността от пожар в летния сезон е значително повишена с оглед посещаемостта на парка от различни по характер посетители и гости. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и изложил съображения за тяхната неоснователност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразна процесната заповед, за съответна с изискванията за форма на административния акт и издадена при липса на съществени процесуални нарушения. За да е законосъобразен административния акт следва да изпълнява предпоставките на съответната правна норма, като изложените фактически основания за издаване на акта следва да съответстват и на посочените в него правни такива. В случая посочените в заповедта фактически обстоятелства /основания/ за издаването му кореспондират с посочените правни основания и с нейната разпоредителна част. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. Чл. 195, ал. 4 ЗУТ предвижда, че "В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване". В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195, ал. 4 и във връзка с чл. 195, ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат обекта и да извършат укрепването и заздравяването са собствениците на същия, а именно жалбоподателят в производството. В случая са установени имено тези обстоятелства - сградата не е поддържана и се нуждае от ремонтни и възстановителни дейности, поради което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собственика, е наредено ремонтирането ѝ. Т. е. при наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 4 ЗУТ и при установяването, че сградата не е застрашена от самосрутване, в съответствие със закона, е издадена оспорената заповед. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, което не е сторено от дружеството и се е наложило издаването на заповед с такова съдържание за ремонтиране и възстановяване на сградата.. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. С оглед своевременно заявеното от ответника - главен архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. Иванова, искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община такива в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,