Определение № 735 от 04.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2869/2017 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. Б. срещу разпореждане от 21.06.2017г. по в.ч.т.д. № 151/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е върната частната му жалба с вх. на № 2944/16.06.2017г. против определение № 101/11.05.2017г., постановено по същото дело. В жалбата са изложени твърдения за наличие на интерес от обжалване на цитираното определение, като засягащо негови законни права и интереси. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и освобождаването му от заплащане на държавна такса по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 18.01.2017г. по т.д. № 10/2014г. на Окръжен съд –Габрово е върната частна жалба от 8.11.2016г на К. Б., подадена лично и в качеството й на управител на [фирма], поради невнасяне в указания от съда срок на държавна такса по жалбата в размер на 15 лева. Предмет на обжалване с частната жалба е връщане на въззивната жалба на К. Б., действаща лично и в качеството й на управител на [фирма], срещу първоинстанционното решение, постановено по предявените по реда на чл.422 ГПК, срещу К. Б., [фирма] и други солидарни длъжници по банков кредит установителни искове. Срещу разпореждането за връщане на частната жалба на К. Б. и [фирма] са подадени частни жалби от П. Б. и Р. Б., и от К. Б. - лично и в качеството й на управител на [фирма]. С определение № 101/11.05.2017г,. постановено по в.ч.т.д. № 151/2017г. от Апелативен съд – Велико Търново, частната жалба, подадена от П. Б. и Р. Б., е оставена без разглеждане като недопустима, а по частна жалба на К. Б., подадена лично и в качеството й на управител на [фирма], е постановено отмяна на разпореждането от 18.01.2017г. по т.д. № 10/2014г. на Окръжен съд –Габрово и са дадени указания за образуване на производство по частната жалба. Срещу определение № 101/11.05.2017г. по в.ч.т.д. № 151/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново е постъпила жалба от М. Б., върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 21.06.2017г. по в.ч.т.д. № 151/2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, поради липса на правото на жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. Ответниците по предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове са обикновени, а не необходими другари. Ето защо, правилно Апелативен съд -Велико Търново е приел, че след като с определението съдът не се е произнасял по частна жалба, подадена от М. П. Б., същият не е легитимиран да го обжалва. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение