Определение № 4693 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3825/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Д. М. срещу разпореждане № 302 от 26.06.2025 г. по в.гр.д.№ 528 от 2024 г. на съдия от Ловешкия окръжен съд, с което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върната подадената от Н. Д. М. касационна жалба вх.№ 4154 от 10.06.2025 г. срещу решение № 83 от 22.04.2025 г. по в.гр.д.№ 528 от 2024 г. на Ловешкия окръжен съд, първи граждански състав. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. В писмен отговор от 29.09.2025 г. ответниците Д. Б. И., Н. Б. К., А. Б. К., П. М. П.- Б. оспорват частната жалба. Молят обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба, по която е образувано настоящото дело, е допустима: подадена е от легитимирано лице, в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.286, ал.2 ГПК. По същество: Безспорно установено по делото от фактическа страна е, че на 10.06.2025 г. Н. Д. М. е подала касационна жалба срещу решение № 83 от 22.04.2025 г. по в.гр.д.№ 528 от 2024 г. на Ловешкия окръжен съд. С разпореждане от 11.06.2025 г. съдът е оставил тази касационна жалба без движение и е дал на касаторката едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса в размер на 30 лв. и да представи пълномощно за процесуално представителство в касационната инстанция. Това разпореждане на съда е било съобщено на 18.06.2025 г. чрез адв.Е. Ц., който е бил пълномощник на ищцата пред първоинстанционния и пред въззивния съд. На 19.06.2025 г. Н. М. е представила документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в поискания от съда размер- 30 лв. До 26.06.2025 г. М. не е представила пълномощно за процесуално представителство пред касационната инстанция нито на адв.Е. Ц., нито на посочения в касационната жалба и приподписалия тази жалба адвокат И. С.. С обжалваното разпореждане от 26.06.2025 г. е прието, че касаторката не е отстранила в дадения й срок една от посочените от съда нередовности на жалбата /не е представила пълномощно за процесуално представителство за касационна инстанция/, поради което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК съдът е върнал касационната жалба. Това разпореждане е неправилно и като такова следва да бъде отменено, поради следното: В него неправилно е прието от съда, че Н. М. е била редовно уведомена за разпореждането на съда от 11.06.2025 г., с което касационната й жалба е била оставена без движение и й е бил даден срок да представи пълномощно за процесуално представителство пред касационната инстанция. Доколкото съдът е приел, че адв.Е. Ц., който е представлявал Н. М. в първоинстанционното и във въззивното производства, няма пълномощия да я представлява пред касационната инстанция и доколкото в касационната жалба са били посочени имената и адреса на друг упълномощен от касаторката адвокат- адв.И. С., на основание чл.39, ал.1 ГПК съобщението за разпореждането от 11.06.2025 г. е следвало да бъде връчено не на адв.Ц., а на посочения в касационната жалба нов адвокат на М.- адв.С. или евентуално- лично на касаторката. Връчването на разпореждането от 11.06.2025 г. на адв.Ц., който не е процесуален представител на касаторката за касационното производство, не е било редовно и поради това от 11.06.2025 г. не е започнал да тече даденият на касаторката едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на касационната жалба. Съответно към 26.06.2025 г. този срок не е бил изтекъл и не е имало основание съдът да върне касационната жалба на М. на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на първо отделение