Определение № 3459 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10819/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от ЮЛНЦ „Аз обичам Пловдив“, чрез процесуален представител, с искане за изменение на определение № 12275/11.12.2023г., постановено по адм. дело № 10819/2023г. на петчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ в частта за разноските. В молбата се сочи, че издадения от съда акт е благоприятен за страната, но е пропуснато да се присъдят навременно претендираните разноски в размер на 1 300лв., предвид представения договор за правна защита и съдействие. Насрещната страна – Кмет на район „Западен“ гр. Пловдив не изразява становище по молбата. Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и от надлежна страна и е допустимо. Разгледано по същество е и основателно. С определение № 12275/11.12.2023г., постановено по адм. дело № 10819/2023г., петчленен състав на ВАС е оставил в сила определение № 8911/27.09.2023г., постановено по адм. дело № 8450/2023г. на ВАС, трето отделение. В съдебния акт липсва произнасяне по разноските. В случая приложима е разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, която регламентира правото на ответника на разноски, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството. За да е налице непроизнасяне на съда по дължимостта на разноските за съдебното производство трябва да е надлежно сезиран със съответното искане. В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно – с подаване на възражение срещу частната жалба, като липсва произнасяне на съда по него с крайния му акт. Горното води до наличие на основания за произнасяне по искането за присъждане на разноски, следователно молбата за допълване на определение № 12275/11.12.2023г. по адм. дело № 10819/2023г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав – Първа колегия, следва да бъде уважена, в претендирания размер, поради липса на направено възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия