Определение № 179 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 15 от 04.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 1161 от 2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.11.2012 г. на Плевенския районен съд за връщане на подадената от [община] въззивна жалба срещу решение № 1576-I от 26.10.2012 г. по гр.д.№ 4675 от 2012 г. на Плевенския районен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето на ВКС по въпроса: кой е началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване на решение, постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 от Кодекса на труда. Ответницата по частната жалба С. А. Г. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Плевенския окръжен съд на 09.01.2013 г., а частната жалба е подадена на 16.01.2013 г. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на въззивна жалба, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да бъде допусната до касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая касаторът се позовава на основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, това основание е налице, когато липсва правна уредба по повдигнатия между страните правен спор, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от коригиране. В конкретния случай отговорът на съществения за делото процесуалноправен въпрос /от кога започва да тече срокът за обжалване на решения по бързи производства, каквито са и решенията по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ/, е свързан с приложението и тълкуването на нормата на чл.315, ал.2 от ГПК. Отговор на този процесуалноправен въпрос е даден в задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по т.гр.д.№ 12 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, на което обжалваното определение на Плевенския окръжен съд съответства и от постановяването на което не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на това тълкувателно решение. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и касационното обжалване на определението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение