Определение № 11624 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област Ловеч, против Определение № 1392/18.07.2024 г., постановено по адм. дело № 77 от 2024 г. по описа на Административния съд Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № 12 от 21.12.2023 г. по протокол № 3 от 21.12.2023 г. от проведено заседание на Общински съвет – Ябланица. Оспорването е оставено без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба - Общински съвет - Ябланица, в писмен отговор, подаден от процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Претендира сторените разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, намира частната жалба за подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК, от лице с правен интерес, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба с вх.№410 от 07.022.2024 г на Областния управител на Област Ловеч срещу Решение № 12 от 21.12.2023 г. по протокол № 3 /решението/ от проведено заседание на Общински съвет – Ябланица. С определение № 1392 / 18.07.2024 г. по административно дело № 77/2024 г., Административен съд гр. Ловеч, на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Областния управител срещу решението на Общинския съвет и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че по своята правна същност приетото от ОбС-Ябланица решение, не представлява административен, а вътрешнослужебен акт, с който се определя общата численост на общинската администрация и това решение няма пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законните интереси на отделни граждани или организации, в това число и на оспорващата страна – областния управител на област Ловеч и няма белезите на административен акт – нито индивидуален, нито общ според дефинициите на АПК, дадени в чл. 21 и чл. 65, а и не съдържа административноправни норми. Определението е правилно. Заключението на съдебния състав, че процесното Решение № 12 от 21.12.2023 г. на Общински съвет Ябланица, с което се извършва промяна на длъжностите и структурата на общинската администрация, представлява вътрешнослужебен акт, е правилно и законосъобразно. Този акт не попада нито в категорията на индивидуалните административни актове /чл.21 и сл. от АПК/, нито в категорията на общите административни актове /чл. 65 и сл. от АПК/, нито съдържа административно правни норми /чл.75 и сл. от АПК/, следователно не подлежи на обжалване по реда на АПК. Ако приетото от Общинския съвет решение не носи белезите на нито един от изброените видове административни актове, следователно не попада в предметния обхват на закона и съдът не е компетентен да се произнесе по неговото обжалване. Съгласно чл. 143, ал. 3 от Конституцията на Република България, Областният управител осъществява административен контрол, но този административен контрол е върху административни актове. В този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Общото събрание на колегиите от Върховния административен съд, на което се позовава жалбоподателят в частната си жалба, е неотносимо за случая. Разписаната обжалваемост на всички актове на общинските съвети касае административни актове, защото само на такива актове може да се извършва преценка за законосъобразност, респ. за незаконосъобразност. Действително чл. 143, ал.3 от КРБ постановява, че областният управител осъществява административен контрол, но този административен контрол е върху административни актове. Законосъобразна е преценката на съда, че оспорването Решение № 12 от 21.12.2023 г. на Общински съвет Ябланица от Областния управител е недопустимо. Ето защо правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е налице административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима и поради наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,