Решение № 582 от 13.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 433/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от „Р”/България”/ Е., чрез юрисконсулт И. Т., с вх. № 2074/29.04.2010 на Пазарджишкия окръжен съд срещу Определение №1316/20.04.2010 год. по ч.гр.д. №318/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение №52 от 22.02.2010 год. по ч.гр.д. №318/2010 год. на Панагюрския районен съд, с което е отхвърлена молбата й на основание чл.247, ал.1 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК-№11/14.01.2010 год. и в изпълнителен лист от 18.01.2010 год. Частният жалбоподател „Р”/България”/ Е. е поискал по реда на чл.247, ал.1 ГПК в заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист да бъдат вписани и двамата солидарни длъжници, физически лица, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ срещу длъжника „Ф” ЕООД гр. П., за които съдът е пропуснал да се произнесе. За да отхвърли молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, районният съд е приел, че производството по чл.247 ГПК е неприложимо в заповедното производство. В случая липсва произнасяне, което може да се отстрани с подаване на ново заявление от банката-кредитор. С обжалваното определение Пазарджишкият окръжен съд е оставил без разглеждане въззивната жалба, като е приел, че първоинстанционното определение не подлежи на обжалване, защото не прегражда по-нататъчното развитие на делото/арг. от чл.274, ал.1,т.1 ГПК/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснато съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото от констатациите в мотивите му не става ясно дали липсва произнасяне по цялото искане или това непроизнасяне следва да се приравни на частично отхвърляне на заявлението срещу двамата солидарни длъжници- физически лица. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно Пазарджишкият окръжен съд е приел, че подадената пред него въззивна частна жалба е процесуално недопустима. Съобразно нормата на чл.247, ал.4 ГПК решението за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. В случая определението на Панагюрския районен съд, с което той се е произнесъл по молбата за поправка на очевидна грешка/чл.247, ал.1 ГПК/, не подлежи на обжалване. То е постановено по молба за поправка на очевидна фактическа грешка на определение, постановено в заповедно производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение в основа на документ/чл.417 ГПК/, в което като изрично обжалваемо е посочено само разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист/чл.418, ал.4 ГПК/. В случая такова отхвърляне на заявлението срещу двамата солидарни длъжници- физически лица- липсва, поради което както определението за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, така и определението с което е отхвърлена молбата на банката за поправка на очевидна фактическа грешка, не подлежат на обжалване. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд