Определение № 60807 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 975 от 27.05.2021г. по в.гр.д. № 790 по описа за 2021г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 5590 от 10.12.2019г. по гр.д.№ 10264/2019г. на РС Варна в частта, в която е прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД сума в размер в от 5 924.36лв.,представляваща разлика от 988.23лв.до присъдения размер от 6 912.59лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Х. И. Т. против „Енерго-Про Продажби“АД иск с правно основание чл.124 ГПК, че не дължи сума в размер на 5 924.36лв., представляваща потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за обект с кл.№ [ЕГН] и аб.№ [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], [улица], по фактура № [ЕГН] от 24.06.2019г., присъдени са разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска и е потвърден обжалвания акт в останалата част. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Делото е за втори път пред касационната инстанция, поради което настоящият съдебен състав извършва преценката си за допустимост при съобразяване освен на чл.280 ГПК и на нормата на чл.295 ГПК. настоящият въззивен акт е постановен след като с решение по гр.д.№ 1845/2020г. състав на ІІІ г.о. на ВКС е отменил първоначално постановения въззивен акт и е върнал делото със задължителни указания. Съставът на ВКС е приел за установено, че в конкретния случай е налице „осъществена външна намеса в софтуера на електромера, състояща се в софтуерно претарифиране на отделните регистри, като въздействието е извършено през инфрачервения порт на електромера“. Последиците на това „вмешателство върху средството за търговско измерване следва да бъдат справедливо коригирани в съответствие с правилата на договора за продажба“. Тъй като „ищецът дължи заплащане на разликата между потребената и заплатената енергия за исковия период“, съставът е дал указания за назначаване на допълнителна техническа експертиза, която „да изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период 26.06.2017г.- 25.06.2018г.“ Указанията за вещото лице са: „да съобрази, че въздействието върху електромера е извършено при първа възможна дата на монтажа /11.09.2015г./, да приеме че общата неотчетена електроенергия в размер на 37255 кв.ч. е изразходвана за целия период от 11.09.2015г. до проверката 25.06.2018г. и да приложи фиксираните цени на електроенергия за този период“. При така дадените указания, след като е приел заключението на допълнително назначената от него техническа експертиза, въззивният съд е постановил акта си, в който е приел, че ответникът е установил както факта на доставяне на ищеца на процесната електроенергия от 37255 квтч., така и на нейното реално потребяване. Посочил е, че първият възможен за това момент е датата на монтажа на СТИ на 11.09.2015г. От общото правило, че купувачът на енергия дължи заплащане на цената й, а в случая – това не е станало поради допусната грешка при отчитането, е изведен изводът, че абонатът дължи заплащането й, съобразно дадената от вещото лице стойност за периода 11.09.2015г.-25.06.2018г., в размер на 5 924.36лв. С тези мотиви е прието, че от претендираните 6 912.59лв. ищецът не дължи само 988.23лв. След постановяване на въззивния акт, предявилият иска считайки, че математически е невъзможно стойността на потребената електроенергия за по-големия период от 11.09.2015г.-25.06.2018г. да е по-малка от стойността на енергията за периода 26.06.2017г.- 25.06.2018г., е поискал от съда отстраняване на очевидна фактическа грешка с извършване на порпорционално изчисление на неотчетенето количество електроенергия. Това искане е оставено без уважение с решение № 1332 от 16.07.2021г. с мотива, че не е налице разминаване между формираната от съда воля и нейното външно изразяване. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Очевидното несъответствие между изложените от съда правни и фактически мотиви, меродавни за определяне стойността на спорно парично вземане и пресметнатата /посочена/ в пряко противоречие с тях и основен математически принцип /правило/ в диспозитива и мотивите стойност на същото вземане, представлява ли очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК? 2. Нормата на чл.82 ЗЗД има ли императивен характер и допустимо ли е страна по договор, за която не се твърди и не се установява по делото виновно да не е изпълнила свое задължение по този договор, да бъде осъдена да заплати претърпяната от другата страна загуба /цена на продадена енергия/ поради неустановена от кого е допусната грешка в доставката /отчитането/? Нормата на чл.83, ал.2 ЗЗД има ли императивен характер и допустимо ли е страна по договор да бъде осъдена да заплати претърпяната от другата страна загуба /цена на продадена енергия/, настъпила поради неполагане на необходимите грижи от трето за съглашението лице, върху намиращо се под негов контрол и представляващо негова собственост средство за търговско измерване? 3. Има ли частен документ, неподписан от страните по делото, обвързваща съда материална доказателствена сила, ако не е оспорено неговото авторство, като при оспорване само на съдържанието му, допустимо ли е откриване на производство по чл.193 ГПК или следва удостоверените в него факти да се доказват съобразно чл.154 ГПК и преценяват в съвкупност с всички други доказателства? Позовава се на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 4880/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 270/2012г.на ІІ г.о. и гр.д.№ 584/2011г.на ІІІ г.о., 4. Нарушава ли се принципът на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и закрепения в чл.82 ЗЗД такъв за виновен характер на договорната отговорност, когато купувачът е осъден да плати реално дължима цена за продадена енергия на основание чл.183 ЗЗД при доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно заплатена по-малка цена от реално дължимата при твърдяна, но неустановена вина на купувача, обуславяща грешка при отчитането? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от„Енерго-Про Продажби“АД, представлявано от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител адвокат Банков, с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените касационни основания по чл.280 ГПК, така и основателност. Излага подробни съображения и претендира, съобразно представен списък, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното заплащане на които установява с представени договор за правна защита и съдействие № 22017 от 26.08.2021г., фактура № [ЕГН] от същата дата и платежно нареждане от 7.09.2021г. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и не са налице посочените специални основания. Съображенията: Практиката приема, че очевидната неправилност, по чл.280, ал.2 ГПК, като специално основание за допустимост, не е приравнена на неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да е налице „очевидна неправилност“ се изисква от съдържанието на мотивите да е видно - въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, а в настоящия случай това не е видно. Освен това, по начинът по който е формулиран първия въпрос, той не отговаря и на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото съдържа условие /че е налице очевидно несъответствие между изложените от съда правни и фактически мотиви/, което не се установява да е налице. В акта си, въззивният съд изрично е посочил, че подобно несъответствие между изложените от него правни и фактически мотиви няма, защото изведеният от него извод е въз основа на даденото заключение на приетата по делото експертиза, съгласно която - пред действащите за периода 11.09.2015г.-25.06.2018г. фиксирани цени, стойността на потребената електроенергия е в размер на 5 924.36лв. Вторият и четвъртият, поставени от касатора, въпроси касаещи приложението на нормата на чл.82 ЗЗД, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора, също не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. В случая решаващите мотиви на съда касаят неизпълнение на договорно задължение, без да са свързани с възникване на имуществена отговорност за виновно причинени имуществени вреди. Касае се за парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена на действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД /. Същите мотиви за ирелевантност на поставения въпрос важат и за третия въпрос на касатора относно материалната доказателствена сила на частен документ, неподписан от страните по делото, визирайки констативния протокол /с № 1104390 от 25.06.2018г./ за отчитане на енергията в невизуализиран регистър. Пред вид разпоредбата на чл.295 ГПК и етапа, на който се намира настоящето производство, възможността за поставяне на този въпрос е преклудирана, защото въззивният акт /при повторното му разглеждане/ може да бъде обжалван само за нарушения, възникнали при повторното разглеждане на делото. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд