Решение № 6015 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 271/2014 г.

Решение № 6015 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 271/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Горянка Маринова Велинова от гр. Перник срещу решение № 277 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 720/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Койчев, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 277 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 720/2013 г. Административен съд - гр. Перник, е отхвърлил жалбата на Горянка Маринова Велинова от гр. Перник срещу т. 1347 от приложение № 1 към т. 53б на решение № 1 от 11.02.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет. Съдът е приел, че в разпоредбата на чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (ПОДМКВПМС) няма изискване за излагане на мотиви при предоставяне на средства. Отпускането на възстановителна помощ е изцяло в компетентността на административния орган, на когото с нормативен акт е предоставено правомощието да определи лицата, на които следва да се отпусне помощ, и в какъв размер да бъде тя. Докладът на секретаря на комисията посочва правилата, по които ще се отпуска възстановителната помощ. Направен е окончателният извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 2 е посочено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според посочената разпоредба Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В изпълнение на тази законова делегация е приет Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (ПОДМКВПМС). Според чл. 26, ал. 1 от правилника комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а съгласно ал. 2 право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Жалбоподателката принадлежи към втората категория правоимащи лица. В чл. 29, ал. 2 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 изрично сочи, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43, § 5 от ДР на ЗУТ. В § 1 от ДР на ПОДМКВПМС се съдържа определение на понятието "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника. Това е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите. Според т. 43 от § 5 от ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата; извършването на дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Предвид тази нормативна регламентация на предоставянето на възстановителна помощ се налага изводът, че в случая обжалваният пред съда отказ за предоставяне на финансови средства за възстановяване жилището на жалбоподателката се явява немотивиран и в противоречие с материалния закон. От съдържанието на решението по т. 5 (т. 2 от дневния ред) на протокол № 1 от заседанието на 11.02.2013 г. на комисията, в частта по т. 1347, както и от мотивите към доклада на секретаря на МКВПМС и от самия доклад не може да се установи дали отказът на комисията за предоставяне на пълния размер на средствата за възстановяване на щетите, определени с експертната оценка на лицензиран оценител в размер на 27717 лв., е обоснован с нормативно установените критерии по чл. 29, ал. 2 и 3 от Правилника, нито дали мотивите на отказа са свързани с преценка на комисията, че с предоставените средства в размер на 10 000 лв. може да се осигурят минимално необходимите битови условия на лицето, и/или с преценката на комисията, че щетите, за които е отказано, могат да бъдат отстранени чрез текущ ремонт. Доколкото в приложимите правни норми единствените критерии за определяне размера на възстановителната помощ са дадени в чл. 29, ал. 2 и 3 от правилника, то при постановяването на своето решение комисията е следвало да обоснове отказа си именно с тези критерии или с някои от тях. Предложените от секретаря на МКВПМС в доклада към т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията от 11.02.2012 г. ограничителни критерии за предоставянето на възстановителната помощ - да не се изплащат обезщетения за щети до 1500 лв., да се изплаща 70 % от стойността на щетите, когато са до 10 000 лв., и да се изплаща обезщетение в размер на 10 000 лв., когато щетите са над тази сума, ако се прилагат, без да се вземат предвид посочените нормативни критерии по чл. 29, ал. 2 и 3 от Правилника, не съответстват на материалния закон. По изложените съображения обжалваният пред съда административен акт е постановен при съществено нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 АПК за мотивиране на административните актове и за посочване на практическите и правните основания за издаването им, както и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 29, ал. 2 и 3 от ПОДМКВПМС. Като не е констатирал тези основания за незаконосъобразност на обжалвания отказ за предоставяне на възстановителна помощ на жалбоподателката за разликата над 10 000 лв. до установената по експертна оценка стойност на щетите 27 717 лв., първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което административният акт да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Искането на касаторката за присъждане на сумата по експертната оценка от настоящата инстанция е неоснователно, тъй като актът за предоставяне на възстановителна помощ трябва да бъде издаден единствено от МКВПМС, чието решение не може да бъде заместено от решение на Върховния административен съд. Правомощията на съда се свеждат само до преценка на законосъобразността на издадения административен акт. В тази връзка е разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. При повторното разглеждане на спора административният орган следва да има предвид, че относно предоставените на Горянка Маринова Велинова средства в размер на 10 000 лв. актът е благоприятен за нея и е влязъл в сила като необжалван. Наред с това и с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от правилника трябва да бъде извършена проверка дали за процесния имот вече е отпусната възстановителна помощ на собственичката на имота Даниела Богомилова Данева, тъй като, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, том I, рег. № 5156, нот. дело 157/2009 г., Велинова е само ползвател на имота. Предвид направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касационната жалбоподателка се присъжда сумата 305 лв., представляваща внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,