Решение № 7206 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2015 г.

Решение № 7206 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4925/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/ против решение № 1233 от 4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8540/2013 г. на Административен съд-София град /АССГ/ в частта му, в която е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/24990 от 14.04.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от касатора с искане съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Претендират се и съдебни разноски. Ответникът, Галина Димитрова Пейчева-Митева, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебния акт, тъй като оспореният административен акт е нищожен и съдът е следвало да обяви неговата нищожност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Галина Димитрова Пейчева-Митева против Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/6131 от 7.06.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С влязло в сила определение № 16337 от 9.12.2013 г. постановено по адм. дело 15479/2013 по описа на ВАС е установено, че процесното уведомително писмо по своето съдържание представлява изричен отказ да се удовлетвори заявеното на 23.04.2013 г., с покана вх. № 01-6500/24990, искане на жалбоподателката за възстановяване на сума, представляваща субсидия по подадено от нея заявление за единно плащане на площ с УИН 16/160609/54742 за кампания 2009 г. в размер на 25 066.05 лева, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК. С този отказ се засягат права и законни интереси на земеделския производител, тъй като административният орган е допуснал предварително изпълнение, на осн. чл. 60, ал. 1 от АПК, на невлязъл в сила административен акт, а именно акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24990 от 14.04.2011 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА. АССГ е приел, че при издаването на процесния административен акт е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и на изискването за форма. Въпреки, че оспореното уведомително писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдът приема, че не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. В оспорвания акт не са посочени правните основания, под които се подвежда изложената в акта фактическа обстановка във връзка с промяна на допустимия слой, а от там извършването на повторни проверки. На следващо място съдът е приел, че издаденият административен акт не съдържа и ясна и недвусмислена разпоредителна част, в която да се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, както изисква чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. При внимателен прочит на акта, като се вземе предвид и посоченото обжалване на акта се налага извод, че с процесното уведомително писмо ответникът цели, след влизането му в сила, да си възстанови недължимо платените според него суми за кампания 2009 г., с оглед промяната на допустимия слой. По горните съображения АССГ е отменил обжалваното уведомително писмо. Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при изписването на номера на оспорения административен акт. Вместо Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/6131 от 7.06.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съдът е вписал в оспореното решение уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/24990 от 14.04.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Въпреки това, видно от мотивите, които е изложил съдът, за настоящата съдебна инстанция е ясно, че контрол за законосъобразност е осъществен върху Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/6131 от 7.06.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", поради което съгласно разпоредбата на чл. 175 от АПК първоинстанционния съд следва да поправи допусната грешка в изписването на номера на процесната заповед. Настоящият състав на ВАС не споделя мотивите на АССГ относно констатираните пороци на уведомителното писмо. ВАС счита, че административният акт страда от по-тежък и интензивен порок от установения от АССГ, който обуславя неговата нищожност, а не унищожаемост. Административният акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на законово основание и в производство, което не е нормативно регламентирано нито в националното законодателство, нито с разпоредба от правото на Европейския съюз. Обжалваното уведомително писмо е постановено при липса на материална компетентност административният орган да определя санкции за бъдещ период за кампания 2009 г., в случай, в който вече е налице произнасяне със стабилен административен акт по това заявление в позитивен за земеделския производител смисъл - т.е. с акт, с който е оторизирана сума за подпомагане и същата е изплатена изцяло. Последващото установяване недължимост на тази сума и издаденият АУПДВ за възстановяване на изплатената субсидия сами по себе си не водят до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство вече е недопустимо, доколкото преклузивните срокове за това при всички хипотези на чл. 99 от АПК са изтекли. Чл. 102 от АПК посочва изчерпателно в какъв срок може да се иска отмяна на влязъл в сила административен акт по реда на Глава Седма от АПК - по чл. 99, т. 1 от АПК, т.е. по инициатива на административния орган, издал акта в противоречие с материалния закон, срокът е тримесечен, считано от влизането на административния акт в сила, а във всички останали случаи - тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Както в случая на чл. 99, т. 1 от АПК, така и във всички останали хипотези по чл. 99 от АПК най-късния момент на узнаване на основанието за отмяна е датата на издаване на отменения АУПДВ - 14.04.2011 г. Дори да се приеме, че обжалваното в настоящото касационно производство уведомително писмо за приключила обработка на заявление за кампания 2009 г. е издадено в производство по чл. 99 и следващите от АПК, то в този случай същото е нищожно, тъй като след изтичането на сроковете по чл. 102 от АПК, изпълнителният директор на ДФЗ не притежава материалната компетентност да отмени влезлия в сила предходен административен акт, да възобнови административното производство по заявлението за подпомагане за кампания 2009 г. и да издаде обжалваното уведомително писмо. Следва да се допълни, че налагането на санкции за бъдещ период, чрез разпореждане за изключване от подпомагане съгласно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител и след като е издаден отказ за отпускането на субсидия, поради свъхдеклариране на площи при разлика над 50% над декларираната и установената при проверките площ. След приключването на производството с оторизиране на плащане по заявлението и след отмяната на административния акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на недължимо платената субсидия, е недопустимо последващо прилагане на така наречените "санкции за бъдещ период". Този извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, от една страна, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, от друга страна. Нормата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. предвижда, че при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от регламента. Възстановяването на суми в случаите на недължимо плащане, какъвто е и разглежданият случай, се урежда от чл. 80 от регламента. Съгласно цитираната норма при недължимо плащане земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След като административното производство по заявлението за подпомагане е приключило и след като с влязло в сила съдебно решение между същите страни е прието, че отпусната по това заявление субсидия не подлежи на възстановяване при условията на чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., правилно съдът е приел, че е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да служат като основание за прилагане на санкции за бъдещ период, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. С оглед гореизложеното и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдебното решение следва да бъде отменено като, вместо него, касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като обяви нищожността на Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/6131 от 7.06.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".