Определение № 210 от 05.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 795/2011 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на Р. С. С., като управител на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 01.06.2011 год., постановено по регистърно дело № 216/2011 год., с което, на осн.чл.25 ЗТР, ал.4 ЗТР е отменен отказ № 20110421132945 8 от 29.04.2011 год. на АВ-ТР за вписване по партидата на ЮЛ- търговец новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в промяна на управлението и представителството на същото, като е указано на Агенция по вписванията да извърши исканото от заявителя вписване, обективирано в заявление вх.№ 20110421132945/ 21.04.2011 год.. Молителят е аргументирал искането за отмяна, основано на чл.303, ал. 1, т.1 ГПК с наличие на новооткрито писмено доказателство – решение на АВ, сочещо на липса на надлежно осъществено представителство по отношение на съдружника [фирма] в ОС на ТД [фирма], проведено но 21. 04.2011 год., което, отразяващо се на редовността на същото и законосъобразността на взетите решения, се явява от съществено значение за изхода на делото. В тази вр. в молбата за отмяна се твърди, че съпоставката между часа на извършеното по партидата на ТД [фирма] вписване на новонастъпила за търговеца - ЮЛ промяна в неговото управление и представителство – 11.28 ч. с часа отбелязан в протокола от проведеното на 21.04.2011 год. ОС на съдружниците на [фирма] - 9.30 ч. позволява да се приеме, че представляващият съдружника ТД [фирма] управител не е имал необходимата представителна власт за представлявания, което от своя страна изключва наличието на образувана и изявена воля за взетите решения от последния, която валидно да го обвързва. Под формата на особено искане, на осн. чл.309, ал.1 ГПК, молителят е поискал спиране изпълнението на решението на СГС, предмет на молбата за отмяна. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид доводите на молителя, във вр. с въведеното отменително основание и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна, подадена на 18.07.2011 год., е в рамките на преклузивния срок по чл.305,т.1 ГПК, предвид датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения: От безспорния и едностранен характер на регистърното производство следва, че молителят няма качеството на надлежна страна в образуваното по реда на чл.25 ЗТР производство пред СГС, а това само по себе си изключва и наличието на процесуална възможност същият да разполага с процесуално потестативно правомощие да иска отмяна, вкл. в качеството си на лице ”спрямо което решението има сила”, по см. на чл.304 ГПК. Същевременно, доколкото постановеното в производството по чл.25, ал.4 ЗТР, решение, макар и ползващо се със стабилитет/ чл. 538, ал.3 ГПК/, не разрешава по същество възникнал материалноправен спор, същото не формира и сила на пресъдено нещо. Следователно то не попада в категорията съдебен актове, за които законодателят е предвидил извънинстанционен контрол по реда на чл. 303 и сл. ГПК, поради което и на това основание, както е посочено и в задължителното за съдилищата ППВС № 2/77год., молбата за отмяна е недопустима. Само за пълнота на изложението в тази вр. следва да се посочи, че като средство за защита срещу влезлите в сила неправилни съдебни решения, единствено въз основа на изчерпателно изброените от законодателя основания, отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, е допустима единствено при отсъствие на друг правен способ за защита интересите на страната, каквато разглежданата хипотеза не е по арг. от чл.537, ал.2 ГПК. Процесуалната недопустимост на молбата за отмяна обуславя и неоснователност на заявеното от молителя искане, основано на чл.309, ал.1 ГПК, във вр. с чл.282, ал.2 ГПК. Водим от горното и на осн.чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.1 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС