Определение № 36 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 280/2010 г.

Постъпила е молба от Н. П. Д. от [населено място], област В.Търново с искане за присъждане на направените от нея разноски за производството по делото пред трите инстанции. След проверка, касационният съд установи следното: Този състав на касационния съд, с окончателно решение от 29. 11. 2010 г. е обезсилил решенията на Окръжен съд – Велико Търново и на Районен съд – Горна Оряховица по настоящото дело и прекратил, като процесуално недопустимо, производството по иска на М. Й. срещу Н. Д., предявен на основание чл. 124 ГПК, за установяване несъществуването на конкретни обстоятелства. С молба, подадена на 5. 1. 2011 г., по пощата, съгласно чл. 62 ал. 2 ГПК, ответницата Д. е поискала допълване на решението на касационния съд с присъждане на направените от нея разноски. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, искането за присъждане на разноски може да се заяви в едномесечен срок от постановяване на необжалваемото решение, който в случая е изтекъл на 29. 12. 2010 год.- чл. 60, ал. 3 ГПК. Същият срок важи и за искането за допълване на решението по чл. 250 ГПК, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната – т. е. по искането на ответницата Н. Д. за присъждане на разноски, заявено в съдебно заседание на 9. 11. 2010 год.. По изложените съображения съдът счита искането за присъждане на разноски за недопустимо, предявено след изтичане на преклузивния срок по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд