Определение № 37 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4812/2024 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат С. М. Н., с личен № [ЕГН], вписан на 15.11.1999 год. в Адвокатска колегия - С., с кантора в [населено място], [улица], против определение № 4633 от 15.10.2024 г., постановено по к. гр. д. № 3745 по описа за 2023 година, с което е оставено без разглеждане искането на процесуалния представител на ищците по делото адвокат С. М. Н. за изменение на решение № 347/12.06.2024 г. по гр. д. № 3745/2023 г. на Върховен касационен съд, IV-то гражданско отделение, в частта за разноските, и е прекратено производството по това искане. В частната жалба се излагат следните съображения: Жалбоподателят твърди, че няма противоречие в практиката на ВКС, че не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на претендираните разноски, както и техният размер да бъде определен или определяем. В тази връзка заявява, че във всеки един от документите, които е адресирал до съда (пред всяка инстанция) – в исковата молба, в отговора на въззивната жалба и в отговора на касационната жалба, изрично и в самостоятелен абзац на съответния документ, е заявявал, че моли на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да бъде осъден ответникът да му заплати в качеството на адвокат дължимите възнаграждения за всеки един от предявените искове, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според жалбоподателя, тези изявления до всяка една от съдебните инстанции, инкорпорирани в посочените документи, несъмнено представляват списъци по чл. 80 от ГПК, в който търсените разноски са определени по вид и определяеми по размер. Счита искането му за изменение в частта за разноските на постановеното решение за допустимо заявено и че е следвало да бъде разгледано по същество от решаващия съд. Отделно твърди, че е налице пропуск от страна на решаващия състав на съда относно обстоятелството, че в молбата му, освен искането за изменение на решението в частта за разноските по отношение на присъдените му възнаграждения за въззивната и касационната инстанция, се съдържа и искане за допълване на същото като му бъде присъдено възнаграждение и за първата инстанция, тъй като с постановеното решение на практика се отменя изцяло въззивното такова, което пък потвърждава първоинстанционното, с което му е присъдено възнаграждение в първоинстанционното производство. По тези и други изложени подробни съображения жалбоподателят моли съда да отмени като неправилно обжалваното определение и върне делото на същия състав на ВКС за произнасяне по исканията му за допълване и изменение на решение № 347 от 12.06.2024 год., постановено по гр. дело № 3745/2023 год. по описа на ВКС, IV гр. отделение, в частта му за разноските. Не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – Застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Живот и здраве“ АД. Настоящият съдебен състав приема, че подадената частна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нея, съдът приема за установено следното: С решение № 347 от 12.06.2024 г., постановено гр. дело № 3745 по описа за 2023 година на ВКС, IV г. о., съдът е оставил в сила въззивно решение на Варненски апелативен съд № 101 от 28.03.2023 г. по т. д.№ 17/2023 г. в частта му, в която Застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Н. П. И., И. П. И., С. С. И. и И. П. И. по 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ на всеки от тях - допълнително обезщетение /към вече изплатеното от 20 000 лева/ за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на техния съпруг, баща и син П. И. И., настъпила вследствие пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 23.02.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане. К. съд е отменил въззивно решение на Варненски апелативен съд № 101 от 28.03.2023 г. по т. д. № 17/2023 г. в останалата му част и вместо това е постановил отхвърляне на предявените от Н. П. И., И. П. И., С. С. И. и И. П. И., против Застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Живот и здраве“ АД, [населено място], [улица] искове за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв. Застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Живот и здраве“ АД е било осъдено да заплати на адвокат С. М. Н. 3 000 лв. /три хиляди лева / адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция. На 12.07.2024 година е входирана молба от адвокат С. М. Н. вх. № 12314 с правно основание в чл. 248, ал. 1 от ГПК, в която същият твърди, че определеното в негова полза адвокатско възнаграждение не е определено съобразно Наредба № 1/2004 година за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения с присъждане на ДДС; не му е определено възнаграждение за представителство и оказана безплатна правна помощ пред първоинстанционния съд; адвокатското възнаграждение не е определено според броя на исковете, разгледани в производството. Според молителя дължимото му адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции с включен ДДС следва да бъде определено на сумата от 72 624 лева. Моли за допълване и изменение на решение № 347/12.06.2024 г. по гр. д. № 3745/2023 г. на ВКС, IV-то гражданско отделение, с присъждане на сумата от 12 624 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за първа инстанция и сумата от общо 60 000 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция. По повод на така постъпилата молба по чл. 248 ГПК ответната страна Застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Живот и здраве“ АД е изразила становище за нейната неоснователност. С обжалваното в настоящото производство определение № 4633 от 15.10.2024 г., постановено по к. гр. д. № 3745 по описа за 2023 година, съдът е оставил без разглеждане искането на процесуалния представител на ищците по делото адвокат С. М. Н. за изменение на решение № 347/12.06.2024 г. по гр. д. № 3745/2023 г. на Върховен касационен съд, IV-то гражданско отделение, в частта за разноските и е прекратил производството по това искане по съображения, че не е представен списък по чл. 80 ГПК. По съществото на частната жалба съдът съобрази следното: Не е спорно по делото, че ищците Н. П. И., И. П. И., С. С. И. и И. П. И. са предявили иск срещу Застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Живот и здраве“ АД като са били представлявани безплатно от адвокат С. Н., видно от приложения на л. 46 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие № 27 от 16.07.2021 година, в който е посочено, че адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В исковата молба е направено искане за осъждане на ответната страна да заплати на адвокат С. Н. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата дължимите възнаграждения за всеки един от предявените искове, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същият текст се съдържа в отговора на въззивната жалба към която е приложен договор за правна защита и съдействие № 108 от 19.12.2022 година, както и в отговора на касационната жалба, към който е представен договор за правна защита и съдействие № 33/2023 от 03.08.2023 година. В договорите за правна защита и съдействие в частта, конкретизираща изпълнителя, е посочен и неговият регистрационен номер по ЗДДС. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. В случая искането е от адвокат като носител на материалното право да получи лично адвокатско възнаграждение. Такова по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, когато се присъжда, се определя по размер от съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда; няма как да бъде посочен като разход в списъка по чл. 80 ГПК, а и той е за разноските, които страната е направила и които тя претендира по чл. 78 ГПК. (В този смисъл - определение № 176 от 30.06.2020 г. по гр. дело № 1171/2020 г. на ВКС, ІV г.о.). В практиката на ВКС се приема, че не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната. Изявлението, направено в исковата молба, в отговорите на въззивната и на касационната жалби, в случая обективира списък по чл. 80 ГПК, с което е осъществена процесуалната предпоставка за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК (в този смисъл са разясненията по т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на ВКС, ОСГТК и практиката по приложението им - определение № 521 от 06.11.2018 г. по ч. гр. д.№ 3956/2018 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 446 от 04.11.2020 г. по ч. т. д. № 597/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 176 от 30.06.2020 г. по гр. дело № 1171/2020 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 60 от 27.01.2021 г. по ч. т. д.№ 20/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 50049 от 01.08.2023 г. по гр. д. № 1953/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 1526 от 29.03.2024 г. по ч. гр. дело № 1010/2024 на ВКС, ІІ г.о., определение № 50027 от 22.03.2024 г. по т. д. № 2139/2022 на ВКС, ІІ т.о.). В настоящото производство се установява, че във всяка една инстанция адвокат С. Н. писмено е заявявал искане за осъждане на другата страна да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което следва да се приеме, че молбата му за изменение и допълване на решение № 347 от 12.06.2024 г., постановено гр. дело № 3745 по описа за 2023 година на ВКС, IV г. о., депозирана по реда на чл. 248 ГПК, се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съдебен състав за разглеждане на подадената от адвокат С. М. Н. в качеството му на адвокат на ищците в производството молба за изменение и допълване на решение № 347 от 12.06.2024 г., постановено гр. дело № 3745 по описа за 2023 година на ВКС, IV г. о., в частта за разноските. Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на трето отделение