Решение № 7298 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11610/2019 г.
ВАСIII отделение11.06.2020reporting judge Светлана Борисова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1468/1.07.2019 г по адм. д. № 1147/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 7298 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11610/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Централна избирателна комисия против решение № 1468/1.07.2019 г. по адм. д. № 1147/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излага съображения за недопустимост на решението като постановено срещу ненадлежна страна. Алтернативно възразява и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че осъществяваната дейност от СИК не е административна дейност, като извежда довод от разпоредбата на чл. 100, ал. 4 ИК, както и че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - М. Балабанова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е допустимо и правилно. Обосновано, в съответствие със статута и правомощията на ЦИК и на СИК, регламентирани в ИК, административният съд е приел, че ЦИК е пасивно легитимирана да отговаря по иск срещу СИК по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилен е изводът на съда и по съществото по спора. При ясната законова уредба и безспорното наличие на влязло в сила решение на КЗДискр., с което е установено, че членовете на въпросната СИК са извършили "неблагоприятно третиране" по смисъла на чл. 4, ал. 2 спрямо ищцата по признак "образование", при упражняване на правото й на гласуване за членове на Европейския парламент на 25.05.2014 г., обосновано съдът е приел, че е осъществен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно е заключението, че са налице и останалите два елемента – причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изнервеност, безсилие, унижение, които са в пряка причинна връзка с коментираното незаконосъобразно действие, и съответно, че искът е основателен в уважения от съда размер на 500 лв. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по искова молба, предявена от М. Балабанова срещу Централната избирателна комисия /ЦИК/, за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от "неблагоприятно третиране" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "образование" спрямо нея от Секционна избирателна комисия /СИК/ в избирателна секция № 162205071 в Шестнадесети изборен район - Пловдив на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, проведени на 25 май 2014 г., ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил Централната избирателна комисия да заплати на ищцата, сумата в размер на 500 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част над сумата от 500 (петстотин) лева до пълния предявен размер от 1000. 00 лв., е отхвърлен като недоказан. Изложил е мотиви, че искът е допустим, като насочен срещу юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджет – ЦИК и вредите са причинени от орган, по отношение на който ЦИК осъществява организационно и методическо ръководство. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че в резултат на проявената спрямо ищцата пряка дискриминация, последната е имала негативни психически изживявания, изразяващи се в изнервеност, безсилие, отчаяние и унижение, липса на увереност в себе си. С оглед на това съдът е мотивирал, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., поради което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е основателен. Присъдил е обезщетение в размер на 500 лв. и е отхвърлил иска в останалата му част, предвид липсата на доказателства за установена пълна загуба на доверие у ищцата в държавната администрация и липсата на гаранции за защита на правата и интересите й като гражданин. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно и аргументирано е разгледал всички възражения и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. От фактическа страна е установено, че на 25.05.2014 г. към 11. 00 часа, ищцата е поискала да упражни правото си да гласува в избирателната секция по постоянен адрес, а именно Секционна избирателна комисия (СИК) в избирателна секция № 162205071 в Шестнадесети изборен район – Пловдив, разположена в ОУ "Димитър Талев" град Пловдив и представила личната си карта на комисията. Последвал въпрос дали тя е студентка, на който ищцата отговорила положително. След този отговор членовете на комисията поискали от Балабанова да представи студентска книжка, като и обяснили, че без да представи такава няма да бъде допусната да гласува до изборите. Тя се върнала, за да вземе студентската си книжка и гласувала с нея, като гласуването било отразено в студентската книжка. По жалба на Балабанова до КЗД е постановено влязлото в сила Решение № 441 от 7.11.2016 г. по преписка № 342/2014 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, четвърти специализиран постоянен заседателен състав, с което се установява, че членовете на Секционна избирателна комисия /СИК/ в избирателна секция № 162205071 в Шестнадесети изборен район - Пловдив на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, проведени на 25 май 2014 г. са извършили "неблагоприятно третиране" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "образование" спрямо М. Балабанова. Административният съд обосновано е приел, че надлежен ответник на предявения иск е ЦИК. Секционната избирателна комисия няма статут на учреждение или предприятие, не е организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, не е юридическо лице за разлика от ЦИК, която е първостепенен разпоредител с бюджета. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2 ИК, ЦИК назначава районни избирателни комисии при избори за членове на Европейския парламент от Република България, а на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ИК, те от своя страна назначават членовете на СИК. В това се изразява йерархическата подчиненост на членовете на СИК спрямо ЦИК, която като юридическо лице следва да отговаря за вредите от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на подчинените й йерархически органи. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ИК членовете на СИК са длъжни да се подчиняват на методическо ръководство на ЦИК и да спазват издаваните от комисията методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на кодекса. Централната избирателна комисия, съгласно правомощията си по чл. 57 от ИК, осъществява цялостно методическо ръководство и контрол върху дейността на избирателните комисии и поради това следва да отговаря за причинените от тях вреди при изпълнение на техните правомощия. Съдът се е позовал на Решение № 441/7.11.2016 г. на КЗД, постановено по преписка № 342/2014 г. на 4-ти специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, влязло в законна сила на 13.02.2017 г. по отношение на осъщественото спрямо ищцата нарушение на Закона за защита от дискриминация. Това решение има задължителна сила за произнасянето на административния съд по основанията на претендираните вреди и те не следва повторно да се установяват в съдебното производство. Съдът е преценил размера на претендираното обезщетение, като е събрал гласни доказателства и подробно ги е анализирал. Касационната инстанция намира изводите му за правилни и обосновани, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,