Решение № 10918 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/Комисията/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Петкова, против Решение 2994/07.05.2024 г., постановено по адм. дело 8061/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на "Билла България ЕООД, ЕИК 130007884, гр. София, е отменена Заповед 508/16.05.2023 г. на Председателя на КЗП. Излагат се съображения за неправилност на решението поради наличието на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Настоява, че всички елементи от състава на чл. 68, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ са надлежно установени, т.е. обжалваният пред АССГ индивидуален административен акт е законосъобразен. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че заблуждаваща търговска практика не е осъществена от Билла България ЕООД в качеството му на търговец, който реализира стоката, като не опакова и не етикетира продуктите, с аргументи, че Регламент (ЕС) 1169/2011 за предоставяне на информация за храните на потребителя се прилага спрямо стопанските субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, а договорът за покупко-продажба в случая се сключва между дружеството-продавач. Подробни съображения се излагат в касационната жалба и се настоява за отмяна на съдебен акт и оставяне в сила на оспорената заповед на Председателя на КЗП. Ответникът "Билла България ЕООД, подробно изложени аргументи в депозиран писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрк. Кръстев, оспорва касационната жалба изцяло като неоснователна и моли съдебното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната прокуратура на РБългария дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменена Заповед 508/16.05.2023 г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към Министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение, обективирано в т. 24 от Протокол 17/04.05.2023 г. на КЗП, на "Билла България ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като представя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък и наситени мастни киселини в протеинов бар Chocolate and Hazelnut, предлаган за продажба в магазин "Билла, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Македония" 2, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП. За да постанови този правен резултат, АССГ е приел от фактическа страна, че във връзка с жалба на потребител, постъпила в КЗП на 06.04.2023 г., в която са изложени оплаквания, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка "Born Winner" изпитва стомашно неразположение и дискомфорт, е извършена проверка, констатациите от която са описани в Констативен протокол /КП/ К- 2711629/19.04.2023 г., на търговски обект магазин "Билла, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Македония" 2. При извършено изследване са установени следните отклонения в съдържанието на белтък и наситени мастни киселини в процесния протеинов бар реалната стойност на съдържанието на белтък е в размер на 41,84 гр., а посоченото на етикета количество е 50 гр., реалната стойност на наситени мастни киселини в продукта е 6,73 гр., а по етикет: 4,3 гр. При тези факти КЗП с Решение по т. 24 от Протокол 17/04.05.2023 г. е приела, че Билла България ЕООД предоставя невярна и подвеждаща информацията за съдържанието на белтък и наситени мастни киселини в протеинов бар Chocolate and Hazelnut, предлаган за продажба в магазин Билла, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предл. 1 от ЗЗП, с което въвежда в заблуждение средния потребител, на основание на което Председателят на КЗП е издал оспорената пред АССГ заповед. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба първоинстанционен съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма - с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според АССГ след като поведението на търговеца се ограничава само в излагането, предлагането за продажба на дребно на доставения от производителя "Борн уинър глобал" ЕООД продукт, без същите да се опаковат и етикетират от Билла България ЕООД. Като е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби и становищата на страните, АССГ е достигнал до заключение, че административният орган незаконосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП да забрани на "Билла България ЕООД да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика. Според съда дружеството - адресат на мярката, не е отговорно за точността на информацията, съдържаща се върху етикета на предварително опакованата стока, която е закупило от нейния производител, макар именно то да я предлага на крайния потребител. По изложените съображения АССГ е отменил по жалба на оспорващото дружество атакуваната заповед на Председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на процедурата по издаването му и законоустановената форма, поради което препраща към тях и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтаряни. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. По предписание на § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9. Чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Цитираните предписания на чл. 5, § 1, § 2, § 4 и чл. 6, § 1 от Директивата са дословно възпроизведени съответно с разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. В Решение /първи състав/ от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. Съдът на Европейския съюз /СЕС/ се е произнесъл по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 от Директива 2005/29/ЕО, като е направено разграничение между двете норми. СЕС е приел, че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 от Директивата е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализът на тези, посочени в чл. 5, § 2. В този смисъл е и Решение /първи състав/ от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г. Тъй като националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, са с аналогичното съдържание, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях, поради което твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68 г, ал. 1 от с. з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и да бъде правилно забранена същата по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП със заповед на Председателя на КЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 от Директивата, предвижда две хипотези. Първата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3. като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да отбележи, че съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата /в този смисъл решения по адм. дело 11267/2017 г. и по адм. дело 7983/2019 г., на VII о. на Върховния административен съд/. Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. В настоящия случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, описаното в атакувания индивидуален административен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП, защото не е налице първият елемент от описания фактически състав, което прави безпредметно обсъждането на останалите два. По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Не се спори, че "Билла България ЕООД е търговец. Съгласно § 13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Независимо от горното обаче, упражнената по отношение на дружеството разпоредителна власт е незаконосъобразна, тъй като съображенията, мотивирали административния орган да издаде оспорената пред АССГ заповед, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към този правен субект. Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент /ЕС/ 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти /ЕО/ 1924/2006 и /ЕО/ 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, § 1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, § 2 от Регламента, в него са посочени общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му, предвид § 3 от цитираната разпоредба, определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията. Терминологичното съчетание "информация за храните" е дефинирано в чл. 2, § 1, б. "а" от Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" от с. з. с понятието "етикет" се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, § 1 от Регламента, а именно - стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, по аргумент от § 2 от с. з., осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Законът прави категорична разлика между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, § 3 от Регламента стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби. Разпоредбите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Но задълженията им са различни. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя. Така и Решение 4358 от 9.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 1707/2024 г., VII о., Решение 7120 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. 11899/2023 г., VII о. и др. По горните съображения "Билла България ЕООД, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не би могъл да извърши твърдяната в административния акт търговска практика. Това дружество не предоставя информация във връзка със съставките на продукта. Данните относно съставките и съдържанието им са изложени предварително от производителя и той е субектът, който носи отговорност за тяхната достоверност, поради което и само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Именно неговата отговорност може да се търси и във връзка с евентуално заявена "хранителна претенция". По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционният съд, Председателят на КЗП е издал административен акт, който не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Процесната заповед не съответства на приложимия материален закон, защото със същата се прилага ПАМ по отношение на правен субект, който не е извършил заблуждаваща нелоялна търговска практика, а последното е елемент от състава на посочената в атакуваната заповед нормативна разпоредба. Претенция за разноски не е заявявана от страните, поради което и настоящата инстанция не присъжда такива. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение