Определение № 20 от 11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4306/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 19523/20.09.2018 на Софийския градски съд по гр.д. № 1171/2018, с което е отхвърлена молба за изменяване на решение № 3912/14.06.2017 по същото дело в частта за разноските. Недоволна от определението е жалбоподателката Е. М. Ц., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че неправилно съдът е приел, че документ за извършения банков превод не е представен. Ответникът по жалбата „ПУДООС”, С. я оспорва, като счита, че представянето на пълномощно и списък на разноските не освобождава страната от тежестта да докаже извършването им. Тя не се освобождава от това задължение и от обстоятелството, че няма възражение по размера на уговореното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е по разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че пълномощното във въззивното производство е представено с отговора на въззивната жалба и в него е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да бъде преведено по банков път. В последното заседание е представен списък на разноските, но не са представени доказателства за извършването на банковия превод. Правилно въззивният съд е приел, че страната, която претендира разноски следва да докаже извършването им. Обстоятелството, че насрещната страна изрично е заявила, че няма възражения по размера на адвокатското възнаграждение, не освобождава претендиращата разноски страна да докаже извършването им. Представеното с частната жалба срещу определението по разноските копие от междуклонов касов превод не може да бъде взето предвид в настоящото производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение