Определение № 334 от 22.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4932/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 66/07.08.2017 г. по в. гр. д. № 143/2017 г. на Разградския окръжен съд. С обжалваното решение на въззивния съд, след отмяна на решението на първата инстанция, са уважени предявените от Г. С. Г. и С. Я. П. искове за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС на общо 6/9 ид. ч. от нива с площ от 37572 кв. м., находяща се в [населено място], Р. област. При извършена служебна проверка съставът на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК, редакция до измененията с ДВ бр.86/2017 г., не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на исковете за собственост или други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях обусловени искове. Предмет на настоящото дело са облигационни искове по чл.33, ал.2 ЗС. Цената на тези искове се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК - от данъчната оценка на идеалните части от недвижимия имот, които са предмет на изкупуване. Данъчната оценка на процесния имот е 4970 лв., а на 6/9 ид. части от него – 3313,33 лв. Касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на обжалване въззивно решение, затова тя следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените разноски за касационното производство в размер на 1700 лв. на основание чл.78, ал.4 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,