Определение № 39 от 22.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 46/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 351, ал.6 от НПК. Образувано е по касационна жалба на защитник на обв. К. М. срещу разпореждане № 401/12.12.2024г. по ч.н.д. № 20241000601423/2024г. на Софийски апелативен съд, н.о., 11- ти наказателен състав. С цитираното разпореждане съдия от въззивния съд по делото е върнал подадената жалба, като е счел, че атакуваният въззивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Съдията-докладчик се е позовал на ТР № 1/01.07.2010г. по тълк. дело № 1 / 2010г. на ОСГТК, като е отбелязал, че допуснатото обезпечение не е постановено за първи път във въззивното производство, а това е сторен по време на първоинстанционното. Апелативната инстанция не само не е допуснала за първи път обезпечение, а е отменила в по- голямата част вече допуснатото. Съставът на ВКС счете, че жалбата срещу разпореждането за връщане е подадена в срок, но се явява неоснователна. Защитата се позовава на правната уредба в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК, която предвижда касационно обжалване по принцип на съдебните решения. Изложените доводи са неоснователни, тъй като произнасянето по обезпечителните мерки не е такова по същество на правния спор, в случая то подпомага обвинителната функция за бъдещото правилно приложение на закона. Поради това и съдилищата не се произнасят с решения, които да подлежат на преценка дали да бъдат допуснати до касационно обжалване, разбирай в гражданския процес. Разпореждането на съдията от съда от втората инстанция е решено в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления. В цитираното тълкувателно решение № 1 / 21.07. 2010г. по т. д. № 1 / 2010г. на ОСГТК, изрично е отбелязано, че определенията на съда по искани обезпечения подлежат само на двуинстанцинно разглеждане и ВКС се сезира единствено и само тогава, когато обезпечението се допуска за първи път едва във въззивното производство. Настоящият случай далеч не е такъв и както е отбелязал съдията, постановил разпореждането, няма допускане за първи път на обезпечение едва във въззивното производство, а напротив, има отмяна, макар и частична, но пък преобладаваща, на вече допуснатото обезпечение. С оглед изложеното съставът на ВКС прие, че атакуваното разпореждане на връщане от съдия при въззивния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 351, ал.6 от НПК, ВКС, I НО,