Определение № 2174 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1301/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Цоков, М. Лазарова и В. Лазаров, чрез пълномощника им адв. И. Мишева, срещу прекратително определение N 6860 от 10.08.2023 год. по адм. дело N 2564/2022 год. по описа на Административен съд -София град. Изложени са съображения за необоснованост на определението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяната и върне делото на административния съд, който да разгледа спора по същество и се произнесе по направеното искане за прогласяване нищожността на позволително за сеч № 0395444/ 18.10.2017г., издадено по реда на чл. 108,ал.1,т.4 от Закона за горите от Й. Петров, лице с висше лесовъдско образование. Ответната страна – Й. Петров, чрез процесуален представител -адв. Стефанова оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество – същата е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт административният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Цоков и Лазарови, с която се иска обявяване нищожността на позволително за сеч № 0395444/ 18.10.2017г., издадено по реда на чл. 108,ал.1,т.4 от Закона за горите, издадено от лесовъд към Регионална дирекция по горите -град Берковица към Изпълнителна агенция по горите, прекратил е производството пред себе си и изпратил по подведомственост на директора на Регионална дирекция по горите – Берковица за произнасяне по искането за обявяване нищожността на соченото позволително за сеч. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 101,ал.3,т.4 ЗГ- министъра на земеделието приема наредба, с която се определят условията и редът за издаване на позволителното за сеч/Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите/. Сочи се, че в чл.57 и сл. От Наредбата е предвиден специален ред за обезсилване на издадените позволителни за сеч Въз основа на това е направил извод за недопустимост на съдебното производство поради не подведомственост, като е оставил жалбата без разглеждане. Мотивиран по този начин, първоинстанционният съд е постановил прекратителното определение. Оспореният съдебен акт е неправилен. Съдът не е съобразил изводите си с нормативната уредба, като цяло. Съгласно сочената по- горе наредба в чл. 52, ал. 5 изрично е предвидено, че позволителното за сеч се издава поотделно за всяко насаждение или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за сеч и извоз. В ал. 7 и 8 с.текст е предвидено продължаването на сроковете за сеч и извоз, но за срок не по- дълъг от края на календарната година, за която е издадено позволителното за сеч. Видно от процесното позволително – срокът за провеждане на сечта е – 21.10.2017 до 31.12.2017 г. Анализът и системното тълкуване на нормите на чл. 57 и следв.от Наредбата обуславя изводът, че обезсилване на позволителното за сеч се извършва със заповед от лицата по чл. 58 от същата, в срокът на действие на позволителното за сеч, който в конкретния случай е изтекъл на 31.12.2017 г. Правните изводи на първоинстанционния съд не съответстват на закона и данните по делото. По изложените съображения определението следва да бъде отменено, а делото да се върне на Административен съд София град за продължаване на производството по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,