Определение № 2294 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 406/2025 г.

Представляват ли разход за проверяваните лица средствата за придобиване на имущество ,което не е налично и не е установено преобразуването им в друго имущество и следва ли те да намерят отражение в разходната част на анализа при определяне размера на несъответствието .Касаторът поддържа,че решението противоречи на дадените в ТР №4/2021г ОСГК като задължителна за съдилищата практика на ВКС разяснения и „най актуалната практика на ВКС”, като се позовава на определение №4810/2024г по гр.д №407/2024г на Трето г.о на ВКС. Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи по три формулирани въпроса, израз на поддържаната от Комисията теза:

че е недопустимо се отъждествява „значително несъответствие „ с имущество на стойност на или над 150 000 лева ;(2)че при „значително несъответствие „ по смисъла на §1 т.3 ДР ЗОНПИ може да се отнема имущество на стойност и под 150 000 лева;

Следва ли при установено превишение на разходите над приходите, нетният доход да бъде приравнен на нула, или следва да бъде отрицателен ,предвид нормативно уредения начин на определяне по специалния ЗОНПИ/§1,т.8 ДР на ЗОНПИ/ В депозираният отговор на ответника Н. В. Т., представляван от адв. Г. П., се оспорват поддържаните основания за допускане до касационно обжалване ,тъй като вече е налице ТР №4/2021г ОСГК. Също така се изтъква ,че по поставените във втория раздел на изложението въпроси има установена практика на ВКС, с която въззивното решение е изцяло съобразено. Претендират се присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не се констатират предпоставките на чл. 280,ал.2 предл. трето ГПК. Съдилищата не са приели поддържаната от КОНПИ обосновка на иска, защото при твърденията на ищцовата комисия и установените по делото обстоятелства, извод за„значително несъответствие” по смисъла на§1, т.3 ДР на ЗОНПИ не може да се направи. В случая няма неоснователно обогатяване над посочения от закона праг, като при формиране на този решаващ извод въззивният съд се е позовал на ТР №4/2021г ОСГК.Наличното имущество,единствено сочено за отнемане, в края на периода съгласно чл.148 ЗОНПИ безспорно е на стойност под прага в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ от 150 000 лв. няма как да се приеме,че то превишава с толкова реализираният нетен доход. При този извод на съда е съобразено значението на дохода като имуществено благо, докато Комисията изначално е основавала иска на анализ,който противно на дадените в ТР №4/2021г на ОСГК на ВКС разяснения по тълкуване на закона е включвал остойностено неналично имущество.Обратното виждане,застъпвано от касатора ,се основава на възприемане на отрицателна величина като нетен доход при анализа за несъответствие /резултат от сборуване на статистически изводими, реално установени,или обосновано предполагаеми разходи на проверяваното лице /, за да се достигне размер над 150 000 лева. Този застъпен в практиката на КОНПИ и защитаван при настоящето обжалване подход при икономическия и правен анализ, въззивният съд е отхвърлил Формулираният в тази връзка правен въпрос /т.3 от втория раздел на изложението / отговаря на общото селективно условие в чл. 280, ал.1 ГПК, същият е решаващо произнесен от въззивния съд и е обуславящ е за правните изводи на съда, но е решен в съответствие с възприетото в практиката на ВКС тълкуване на закона ,както и с неговата цел ,като не е налице изтъкваното специалното селективно условие на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса .В настоящия случай КОНПИ е поддържала стойностно превишение на разходите спрямо доходите на проверяваното лице,сборувани в отрицателна величина,за да се обоснове превишение над законовия праг. Невъзприемането на така поддържания от жалбоподателя подход е в съответствие с разясненията в мотивите на ТР №4/2021г на ОСГК,с разясненията на Конституционния съд на РБ по въпроси,засягащи гражданската конфискация и в съответствие трайно установената практика на ВКС включително формирана в решения по чл.290 ГПК след приемане на цитираното тълкувателно решение (Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50116 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г.о.; Решение №732/12.12.2024г по 2652/2023г Трето г.о) ,споделяна и от настоящия състав на ВКС. По останалите въпроси с наведено от касатора основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е отговорено на общият критерии в чл.280, ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос. Постулира се да е установено „значително несъответствие”, каквото въззивният съд не е приемал за установено. Прави се оценка за неправилно отъждествяване на различни понятия ,докато въззивното решение явно не съдържа отъждествяване на различни понятия .По същество се спори в подкрепа на поддържания от касатора отговор на формулирания въпрос в същия раздел на изложението,по който касационно обжалване не следва да се допуска по изложените вече съображения За пълнота следва да се изтъкне ,че Върховният касационен съд няма за задача да коментира експертни въпроси на икономическия анализ, а да следи за точното и еднакво прилагане на закона.Тогава когато е налице „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и законовата презумптивна предпоставка за да се приеме, че дадено имущество е незаконно придобито и да се пристъпи към неговото отнемане ,тогава преценката за доходите, разходите, влагането на средства от законен,или неустановен източник на проверяваните лица в конкретното придобиване или разходване на имущество,като предмет на икономически анализ,се извършва съгласно последователно проведения в закона принцип за обективност на проверката. Задължение да го съобрази има първо ищцовата комисия,при задължение на този орган да упражнява своите правомощия на основанията, предвидени в закона и по разумен начин. Първият формулиран в изложението въпрос изразява тезата на касатора, че разпоредено имущество, за което не е установен законен източник през проверявания период, участва като стойност в размера на несъответствието независимо дали това имущество е налично в края на проверявания период,тъй като представляват „разход”. Тази теза не намира опора в ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълкувателно дело № 4 от 2021г. на ОСГК на ВКС,както се поддържа в изложението. В т.1от тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т.2 не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. При уеднаквяване на практиката по тълкуване и прилагане на закона като правилно в тълкувателното решение на ОСГК на ВКС е възприето становището, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период,което е налично в края на този период, респективно значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона. В мотивите е разяснено, че имуществото което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Стoйнocттa нa т.нap.„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Не са изпълнени общите и специални критерии в чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса. За пълнота следва да се изтъкне, че соченото от касатора определение №4810/2024г по гр.д №407/2024г ,Трето г.о на ВКС не подкрепя доводите за основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. С посоченото определение е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение и в постановеното по чл. 290 ГПК решение по делото (решение №95 от 19.02.2025г по гр.д №407/2024г. ,Трето г.о на ВКС ), при отмяната му е указано задължението на въззивната инстанция да излага мотиви по решаващите си изводи,които да основава на приетото за установено по делото и на закона. При формиране на извод има ли значително несъответствие, съдът да посочва какъв размер на нетния доход възприема спрямо всяко от проверяваните лица ,тъй като при твърдения и доводи на ищеца КОНПИ като поддържаните,е длъжен да ги обсъди. Посочено е ,че след като бъдат установени приходите и разходите въззивният съд трябва да даде отговор на въпроса дали при изчисляване на значително несъответствие нетният доход на проверяваното лице се съобразява единствено като установена положителна величина по смисъла на закона,а в останалите случаи като нулева величина,или в резултат на извършен икономически анализ може към „отрицателния нетен доход” да се прибави наличното имущество и тази величина да образува несъответствието,както поддържа Комисията.В настоящия случай въззивният съд е изложил решаващи мотиви именно по този въпрос. Постъпила е и частна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-София против определение № 429 от 27.12.2024г на Пловдивски апелативен съд по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Комисията да се измени решението ,като са откаже присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ за ответника по делото/чл.38, ал.2 ЗА/ ,респ. за намаляването и за отмяна на възложените за плащане държавни такси. Изтъкнато е от въззивния състав ,че уговарянето на безплатна адвокатска помощ е по волята на договарящите и доводите на Комисията за материалното положение на страната не осуетяват правото на адвоката да получи възнаграждение, което съдът определя предвид материалния интерес ,предмета на спора и фактическата и правна сложност на делото ,неговата продължителност ,събраните доказателства, фазата в която е приключило. Съобразено е решение по дело С-438/22 на СЕС ,определените минимални размера по НМРАВ от 09.07.2004г не са прилагани обвързващо при обявена понастоящем несъвместимост на наредбата с общностното право.Изтъкнато е ,че при действието на специалната разпоредба на чл.154, ал.3 ЗОНПИ държавната такса не се внася от Комисията при подаването на исковата молба ,но при отхвърляне на иска се присъжда в нейна тежест Касаторът счита тези съображения на съда за неправилни. Образуваното по постъпилата частна жалба производство /ч гр. д № 2731/2024г на Трето г.о/ е съединено с настоящето. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна Обжалваното определение е правилно и законосъобразно Правилно е прието,че адвокатът приел да представлява ответника безплатно(чл.38 ЗА), има право на възнаграждение ,както Законът за адвокатурата изрично предвижда(чл.36,ал.1 ЗА). Съдът е упражнил правомощието си по чл.28,ал.2 ЗА да определи възнаграждението за случай на безплатно осъществена защита по делото ,без да е необходимо ответникът или адвокатът да провежда доказване на предпоставките ,в частност основанието по чл.38, ал.1 ЗА при което е поел защитата безплатно ,като не може да се приеме,че установените по делото обстоятелства изключват тези законови предпоставки,както състави на ВКС са приемали в каузалната практика в определени случаи, касателно предпоставките на чл. 38, ал.1 т.2 ЗА. Възнаграждението за адвоката в случая е определено след съответна преценка на фактическата и правна сложност на делото и на вложения от адвоката труд. Съобразени са указани в практиката на ВКС критерии за преценка,която е комплексна.Съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение,обективно и справедливо- чл.36 ЗА (в т. см. Определение по ч гр.д №589/2024г; Определение по гр.д №1606/2024г, Определение по гр.д № 3549/2023г на Трето г.о на ВКС,определение по ч. гр. дело № 1542 / 2024 г. на Трето г.о на ВКС и др.) Определеното възнаграждение не е прекомерно и въззивното определение в тази част е правилно и законосъобразно ,поради което следва да бъде потвърдено. Държавните такси са изчислени правилно и са присъдени съответно. При отхвърляне на иска по чл.153, ал.1 както в случая, държавната такса се дължи и присъжда съгласно чл.157,ал.2 ЗОНПИ.Съгласно приложимия и понастоящем действащ закон/ЗОНПИ/,ищецът е освободен само от предварителното внасяне на държавната такса, нормативно е установено правило за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /преди чл.78, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ и чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ/.При действието на тези разпоредби е формирана практиката на ВКС,според която комисията дължи заплащане на държавна такса,когато искът е отхвърлен или производството е прекратено.Като ищец по делото Комисията не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания. Вземането, предмет на исковете по ЗОНПИ е частноправно.Като държавен орган,комисията не е извън определението за процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество,доколкото е незаконно придобито от частноправни субекти,но до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение/конститутивно действие/ това имущество няма публичноправен характер,то е частна собственост, както е длъжна да приеме и комисията при отхвърляне на иска. Съдебното решение е задължително за КОНПИ и като държавен орган,и като ищец по делото (в т. см. опр.№ 5306 от 20.11.2024 г.по ч. гр. д. № 4336/2024 г. на IV ГО,опр № 4240 от 26.09.2024 г. По к. ч. гр. д. № 352/2024 г. на III ГО, опр.№ 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г. на III ГО, № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., опр. № 13 от 12.01.2021 г.по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО, опр. №6028 от 20.12.2024г по ч гр.д № 4863/2024г на III ГО на ВКС и др.) На адвокат адв. Г. И. П., представлявал ответника по касационната жалба Н. В. Т. безплатно и осъществил безплатно адвокатска помощ при изготвянето и депозирането на отговор, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде определено възнаграждение, като наред със съображенията за фактическата и правна сложност на делото и интересът от защита с оглед предмета на искането/засягащо притежания/,следва да се отчита и наличието на вече установена съдебна практика на ВКС по поставените при обжалването правни въпроси ,на която практика и защитата на ответника се позовава.Отчитайки възмездния характер на адвокатската защита при опредеяне на разумно и пропорционално възнаграждение,обективно и справедливо, настоящият състав определя възнаграждението в размер на сумата 1200 лева.Касаторът КОНПИ дължи заплащането му. Воден от горното,съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение