Определение № 1241 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 559/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. чрез адв.А. П. срещу решение № 480 от 13.10.11г.,постановено по в.гр.дело № 668/11на Окръжен съд - Благоевград,с което е потвърдено решение № 280 от 22.01.10г.,постановено по гр.дело № 280/10г.на Районен съд-Разлог.С него упражняването на родителските права върху детето Я. М. е предоставено на майката,като е определен режим на лични отношения между бащата и детето; бащата е осъден да заплаща на непълнолетния си син чрез неговата майка и законна представителка К. Х. Х. месечна издръжка в размер на 200 лв,считано от датата на подаване на исковата молба - 10.07.09г.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване,както и издръжка за минало време в размер на 2400 лв,считано от 10.07.08г.до датата на предявяване на исковата молба – 10.07.09г.,ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане; дадено е съгласие за издаване паспорт на детето и съгласие за пътуването му в чужбина. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,а се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на решението,които биха подлежали на разглеждане като касационни основания при вече допусната касация,но не са основания за допустимост на касационното обжалване.В заключение не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,поради което не следва да се обсъжда наличието на хипотезите по т.1-3 на ал.1 от чл.280 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.