Решение № 11748 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2014 г.

Решение № 11748 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от "РЕ ПАК" АД срещу Заповед № РД-486/26.06.2014 г., издадена от министъра на околната среда и водите (МОСВ), с която на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), чл. 67, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) и чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (Наредбата), на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3914684,59 лв. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на действителното фактическо и правно положение, постановена е в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби на закона, необоснована е и е без мотиви. Жалбоподателят иска да бъде прогласена за нищожна оспорената заповед или евентуално да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество, е основателно по следните съображения: С оспорената Заповед № РД-486/26.06.2014 г. на МОСВ на основание чл. 11, т. 5 от ЗООС, чл. 59, ал. 2 от ЗУО, чл. 67, ал. 1 от НООО и чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 10 от Наредбата, на "РЕ ПАК" АД като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3914684,59 лв., поради това, че организацията не е внесла доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО, което по силата на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 10 от Наредбата се счита за неизпълнение на целите по чл. 9, ал. 1 съгласно сроковете по § 3, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на НООО. Няма спор между страните, а се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателствата по делото, че "РЕ ПАК" АД е притежавало разрешение като организация по оползотворяване на отпадъци от 01.11.2004 г. - Решение № ООп-04/03/11.02.2010 г. на МОСВ (л. 1-2 от приложението), а с Решение № ООп-00-6-00/26.04.2013 г. на МОСВ (л. 7-8 от приложението) му е отказано издаване на ново разрешение по заявление вх. № УО-41/14.01.2103 г. Като доказателства по делото са приети писмените документи, представляващи цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед и заключение на вещото лице Ани Драндарова, което на практика не е оспорено от страните, независимо от възражението да не бъде кредитирано с твърдението, че съдържа правни изводи. Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно, а от него следва да се възприемат като относими към правния спор констатациите, че за седем от дружествата, които са били членове на "РЕ ПАК" АД до 26.04.2013 г. и след тази дата са преминали към друга организация за оползотворяване на отпадъци МОСВ не е признало изпълнението на задълженията им за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци, за което е разпоредено да заплатят продуктова такса за опаковки за 2013 г., а по аргумент на противното на останалите членове е признато изпълнението на задълженията им. От значение за правилното решаване на спора следва да бъде прието и обстоятелството, че вещото лице като специалист в областта докладва за затрудненията, които има относно отговора на въпроса дали "РЕ ПАК" АД е изпълнило целите и задълженията си за оползотворяване на отпадъци в периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. независимо, че е разполагало с всички писмени доказателства по делото, за които заявява, че съдържат цялата необходима информация за изготвяне на одиторски доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО. По делото няма спор, че до 31.03.2014 г. "РЕ ПАК" АД не е представило доклад, който да е заверен от регистриран одитор по ЗНФО, но има доказателства, че с писмо вх. № 26-00-894/31.03.2014 г. (л. 130 от приложението) е представил други писмени документи, включително и отчет за изпълнението на целите през 2013 г. по образец в приложение № 8 към чл. 58, ал. 1, т. 1 от НООО ( л. 128-129 от приложението), списък на общините (л. 19 от приложението), списък на площадките и съображенията (л. 18 от приложението), списъци на членовете на организацията по групи с оглед изпълнение на целите по месеци, с нулеви декларации и с количества пуснати на пазара опаковки (л. 37-127 от приложението), списък и отчети на лицата, с които е бил в правоотношения и чиято дейност е свързана с оползотворяване, в т. ч. рециклиране и/или обезвреждане на отпадъци от опаковки (л. 21-36 от приложението и л. 48-59 от делото). Отчетите на тези трети лица са изготвени по образците, предвидени в действащата към този момент Наредба № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, съответно за стъклени опаковки по образец съгласно приложение № 19а; за хартиени и картонени опаковки по образец съгласно приложение № 19б; за метални опаковки по образец съгласно приложение № 19в; за пластмасови опаковки по образец съгласно приложение № 19г и за дървени опаковки по образец съгласно приложение № 19д. Писмото от 31.03.2014 г. на "РЕ ПАК" АД с приложени към него документи е представено на МОСВ преди да бъде получен отговор на друго негово писмо от 25.03.2014 г. (л. 132 от приложението), в което са поставени конкретни въпроси относно необходимите документи и тяхната форма, които следва да бъдат представени за установяване извършаваната от дружеството дейност за периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. Между страните по делото е разменена и друга кореспонденция относно начина на установяване изпълнението на целите по чл. 14 от ЗУО от "РЕ ПАК" АД (л. 10-17 от приложението). При така установените факти настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, в която присъстват всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУО в случаите по ал. 1, т. 2 - 5 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Според чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията. Оспорената заповед е подписана лично от министърът на околната среда и водите, поради което следва да се приеме, че е действителен административен акт. Неоснователно е оплакването на "РЕ ПАК" АД, че оспорената заповед е нищожна, защото е издадена на 26.06.2014 г., с което е допуснато нарушение на предвидения в чл. 67, ал. 1 от НООО срок. Действително според цитираната разпоредба министърът на околната среда и водите до 15 май на текущата година определя със заповед организациите по оползотворяване, лицата, пускащи на пазара опаковани стоки, изпълняващи задълженията си индивидуално, и членовете на организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5 ЗУО, както и нейния размер. Пропускането на срока няма отношение към действителността на издадения от компетентен орган акт. Другите доводи в жалбата за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на оспорената заповед също са неоснователни. С оспорената заповед е определен размер на продуктова такса, която следва да бъде заплатена, а не е наложена санкция на жалбоподателя. Продуктовата такса не е санкция по смисъла на чл. 18, ал. 7 от ЗУО, а е задължение, което се определя по размер и длъжник в зависимост от различни хипотези, за да бъде в тежест на лице, което е замърсител или е поело задължение към държавата да предприеме мерки за предотвратяване настъпването на замърсяване. Не е налице фактически спор, че "РЕ ПАК" АД не е представило заверен от одитор доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО, спорен е въпросът относно правните последици от това неизпълнение. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУО организациите по оползотворяване доказват изпълнението на задълженията си и постигането на целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, като изготвят и представят пред министъра на околната среда и водите отчети, доклади с фактически констатации и други документи в обхват, съдържание и срокове, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, в случая НООО, която в чл. 54, ал. 1 предвижда срок до 31 март на текущата година за доклада с отчетите за предходната календарна година. Според чл. 18, ал. 2 от ЗУО отчетите по ал. 1 се заверяват от регистрирани одитори по смисъла на Закона за независимия финансов одит въз основа на доклад с фактически констатации относно договорените процедури за проверка изпълнението на задълженията по този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1, в т. ч. целите по чл. 14, ал. 1, в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Изискванията към проверката, както и съдържанието на докладите и сроковете за представянето им се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1, в случая НООО. Чл. 54 от НООО определя, че доказването на постигането на целите по чл. 9, ал. 1 и изпълнението на задълженията по чл. 15 ЗУО се извършва с изготвени от организациите и лицата, извършващи, дейностите по рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци от опаковки, включително предварително третиране преди оползотворяване и/или обезвреждане, отчети по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 от НООО и с доклад с фактически констатации. За верността на информацията, посочена в отчетите, се издава доклад с фактически констатации за предходната година, изготвен след извършени договорени процедури в съответствие с разпоредбите на международните одиторски стандарти и действащото законодателство и докладът се изготвя от регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит (ЗНФО). "РЕ ПАК" АД твърди, а и вещото лице Драндарова потвърждава това обстоятелство, че документите, депозирани от дружеството в МОСВ на 31.03.2014 г. (т. е. в законовия срок), представляват всички необходими отчети и приложения, съдържащи цялата информация, която би трябвало да залегне в доклада на одитора и по този начин той да удостовери нейната достоверност след съответната им проверка. Според "РЕ ПАК" АД такъв доклад не е възможно да бъде изготвен за периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. поради нормативна промяна в изискванията към одитния доклад, липсата на своевременни указания от МОСВ, искани за преодоляване на проблема с невъзможността да се изготви този доклад, както и поради обстоятелството, че докладът е годишен и не може да бъде съставен за период от четири месеца. Поради тази невъзможност обосновава тезата си, че незаконосъобразно му е определено да заплати продуктова такса. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а трябва въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Предпоставка за издаване на оспорената заповед е обстоятелството, прието за установено от административният орган и неоспорено от "РЕ ПАК" АД, че дружеството в периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. притежава разрешение да действа като организация по оползотворяване на отпадъци, поради което има задължение да представи одитен доклад за този период в срок до 31.03.2014 г. Въз основа на това е прието в оспорената заповед, че за "РЕ ПАК" АД е възникнало задължение да представи в срок до 31.03.2014 г. доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО, а неизпълнението на това задължение е свързано с презумпцията, че целите по ЗУО не са изпълнение, респективно възниква задължение за заплащане на продуктова такса въз основа на планираните количества продукти за пускане на пазара през съответната година, съгласно програмите по чл. 53, ал. 1 от ЗУО. Настоящият съдебен състав намира, че за периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. "РЕ ПАК" АД не е притежавало разрешение да действа като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Съгласно § 8, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Издадените преди влизането в сила на закона разрешения запазват действието си до произнасяне на компетентния орган с решение. С оглед на обстоятелството, че "РЕ ПАК" АД е заявило желание да му бъде издадено ново разрешение и развилите се по този повод административно и съдебно производство страните по делото са приели за безспорно между тях, че е налице хипотезата на § 8, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО и издаденото на "РЕ ПАК" АД разрешение е запазило действието си до произнасянето на МОСВ с решение на 26.04.2013 г. като до тази дата жалбоподателят е продължил да функционира като организация по оползотворяване на отпадъци с всички произтичащи от това права и задължения. Тази позиция на "РЕ ПАК" АД е в синхрон с поддържаните от него доводи за незаконосъобразност на отказа да му бъде издадено ново разрешение при условията на чл. 81 от ЗУО във връзка с § 8, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО, но административният орган е бил длъжен да установи дали са били налице всички предпоставки на закона за "запазване действието" на издадените преди влизане в сила на ЗУО разрешения. Тази проверка е следвало да включва анализ доколко са налице предпоставките на § 8, ал. 1 или ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО. Според § 8, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО в случаите, когато не е подадено заявление по ал. 1, разрешенията запазват действието си в срок до 31 декември 2012 г., като се доказва изпълнението на целите за 2012 г. Срокът по ал. 1 е 6-месечен от влизане на закона в сила. § 35 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО определя, че ЗУО влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на отделни негови разпоредби, между които не са обсъжданите в настоящия казус. ЗУО е обнародван в ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г. и влиза в сила на същата дата, от което следва, че на основание чл. 60, ал. 3 от ГПК, определящ начина на изчисляване на сроковете, 6-месечният срок по § 8, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО изтича на 13.01.2013 г. Заявлението на "РЕ ПАК" АД, по което се е произнесъл с отказ МОСВ е с вх. № УО-41/14.01.2013 г. По делото няма данни заявлението дали е било изпратено по пощата, а това има значение за установяване доколко след 31.12.2012 г. е "запазено действието" на разрешението на "РЕ ПАК" да извършва дейност като организация по оползотворяване на отпадъци. 14.01.2013 г. е вторник, а 6-месечният срок за подаване на заявления от лицата, притежаващи разрешения по отменения закон е изтекъл на 13.01.2013 г. (понеделник, работен ден), защото срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец (а ако последният месец няма съответното число, срокът изтича в последния му ден). По делото няма доказателства за друга достоверна дата, освен 14.01.2013 г. на входящия номер, цитиран в Решение № ООп-ОО-6-00/26.04.2013 г. на МОСВ, на която "РЕ ПАК" АД е депозирало пред МОСВ заявлението си за откриване на процедура за издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. При тези данни и информацията от съпроводително писмо изх. № Ж-207/25.07.2014 г. на МОСВ, че се изпраща цялата административна преписка, трябва да бъде обоснован извод, че липсват доказателства за спазване на срока по § 8, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО, респективно разрешението на "РЕ ПАК" АД е "запазило действието си" само до 31.12.2012 г. на основание § 8, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО. Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че в Решение № ООп-ОО-6-00/26.04.2013 г. на МОСВ въобще не е обсъждана предходната дейност на "РЕ ПАК" АД, а е разглеждано подаденото от дружеството заявление по чл. 81, ал. 2 от ЗУО като първоначално такова от лице, което за първи път иска да получи разрешение да извършва дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Кореспонденцията между страните по спора, водена през 2014 г. по повод необходимостта от доказване на изпълнението на целите по рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки за периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г., изцяло игнорира съществуването на разпоредбата на § 8, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУО. Причините за това са логически обясними с обстоятелството, че в същото време "РЕ ПАК" АД е оспорвало отказа да й бъде издадено разрешение като организация по оползотворяване на отпадъци и в периода до издаване на този отказ 26.04.2013 г. фактически е осъществявало такава дейност като е сключвала договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ за събиране, транспортиране на отпадъци, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците, и с общини, чрез които е трябвало да осигурява изпълнението на задълженията си, както и не е прекратила отношенията си с членовете на организацията. Тези обстоятелства се установяват, както от приетите по делото Решение № ООп-ОО-6-00/26.04.2013 г. на МОСВ и писмени доказателства (л. 18-129 от приложението), представляващи приложения към писмо вх. № 26-00-894/31.03.2014 г. на "РЕ ПАК" АД (л. 130 от приложението), така и от влязло в сила съдебно решение № 10317/23.07.2014 г., постановено по адм. д. 7019/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, което е общодостъпно на официалната страница на Върховния административен съд. Независимо от това фактическо положение, за да възникне задължение за "РЕ ПАК" АД да представи доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО, е необходимо дружеството да има правно основание да осъществява дейност като организация по оползотворяване на отпадъци (респективно да е лице по чл. 14, ал. 2, т. 1 от ЗУО, за което по делото няма твърдения и данни, че е и тази хипотеза ще бъде изключена от обсъждането за прегледност на изложението). По изложените съображения и като приема, че за "РЕ ПАК" АД не е възникнало задължение за представяне на заверен доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена при липса на посочените в нея законови предпоставки за прилагане на презумпцията по чл. 4, ал. 10 от Наредбата. Това нарушение представлява основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в конкретния случай дори да се приеме, че от фактическото функциониране на "РЕ ПАК" АД като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки за периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. за дружеството възниква задължение и представянето на одитен доклад за тази дейност, това не означава непременно, че правилно е определено и задължение за заплащане на продуктова такса. Съображенията за този извод са следните: Разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от Наредбата въвежда презумпция, според която при непредставяне на доклад от регистриран одитор съответните цели по ЗУО и наредбите по чл. 24, ал. 2 ЗУО се считат за неизпълнени, а размерът на дължимата продуктова такса се определя въз основа на планираните количества продукти за пускане на пазара през съответната година съгласно програмите по чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗУО. По начина на формулиране на правната норма следва, че презумпцията не е определена като необорима, поради което е налице правна възможност да се опровергае. Неоснователни са доводите на жалбоподателя в тази насока, които са обосновани с невъзможност за изготвяне на одитен доклад за период по-малък от една година. Тези аргументи в известна степен се подкрепят и от заключението и обясненията на вещото лице Драндарова, но не кореспондират с нормата на чл. 18, ал. 8 от ЗУО, според която при отнемане на разрешението по чл. 81, ал. 1 изпълнението на задълженията и целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15 се доказва по реда на ал. 1 за периода от отчетната година, предшестващ отнемането. Законодателят не би предвидил тази възможност ако тя във всички случаи би била фактически невъзможна за изпълнение. В конкретния случай с оглед същественото изменение на законодателството, уреждащо тази сфера на обществени отношения, "РЕ ПАК" АД е било поставено в ситуация, при която и при положени най-големи грижи на добрия стопанин да не може да представи одитен доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО, така както е считал, че е длъжен. ЗУО, както вече беше обсъдено подробно, влиза в сила на 13.07.2012 г. дори без три дни vacatio legis от обнародването му. НООО е приета с ПМС № 271 от 30.10.2012 г., обн., ДВ, бр. 85 от 6.11.2012 г., и също влиза в сила от деня на обнародването й с изключение на разпоредбите на чл. 23, 24 и 25, които влизат в сила от 1 януари 2013 г., но според § 3 от преходните и заключителните разпоредби на НООО на практика дори се придава обратна сила на част от правилата й. Двата нормативни акта създават нови изисквания към организациите по оползотворяване на отпадъци, част от които не са изпълнени от "РЕ ПАК" АД и по тази причина не му е издадено и разрешение по чл. 81, ал. 1 от ЗУО да извършва дейност като организация по оползотворяване на отпадъци. Одитният доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО със съдържанието, на което трябва да отговаря според чл. 54 от НООО и обхватът на проверката по чл. 57 от НООО, която трябва да проведе одиторът, отразяват параметрите на дейността на организации по оползотворяване на отпадъци, съгласно действащия ЗУО и НООО. Задачата на одиторът е да провери и удостовери с подписа си, че осъществяваната през съответния период от време дейност от организацията по оползотворяване не отпадъци съответства на законовите изисквания. Дейността, която е развивало "РЕ ПАК" АД в периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. не покрива нормативните изисквания за издаване на разрешение по чл. 81, ал. 1 от ЗУО, респективно не би могло да получи заверен от одитор доклад. По тази причина "РЕ ПАК" АД е депозирало директно пред МОСВ всички относими към доклада документи, удостоверяващи осъществяваната от него дейност. Въз основа на тези документи административният орган е имал възможност да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 от АПК) и вместо да приложи презумпцията по чл. 4, ал. 10 от Наредбата да провери и изследва дали и в каква степен са изпълнени съответните цели по ЗУО. Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е възможно извършването на проверка и единствената възможност за доказване изпълнението на целите е доклад от регистриран одитор. Действително проверките по чл. 18, ал. 3 от ЗУО са различни (текущи) от тази извършвана от регистрирания одитор и не могат да я заместят, но анализът по чл. 18, ал. 9 от ЗУО би могъл. Според чл. 18, ал. 9 от ЗУО ежегодно министърът на околната среда и водите назначава със заповед комисия, която да анализира отчетите и документите по ал. 1 и констатациите в докладите по ал. 2 и 3. В срок до 10 дни от приключване на дейността си комисията изготвя доклад до министъра на околната среда и водите с мотивирано предложение за предприемане на действията по ал. 7. На практика не са единични случаите, при които МОСВ, след този анализ, не възприема фактическите констатации на регистрирания одитор и издава административни актове, с които определя задължения за продуктови такси на дружества, които са представили одитен доклад за изпълнени цели по ЗУО. Следователно МОСВ разполага с механизми за проверка изпълнението на целите по ЗУО и в конкретния случай поради спецификата на възникналите отношения е трябвало да ги използва, за да определи правилно и размерът на задължението за продуктова такса. Не без значение за този извод е и обстоятелството, че законодателят не е осигурил правна стабилност и предвидимост на уредбата на сложни обществени отношения, които имат продължително и комплексно действие, за да е възможно частноправните субекти да съобразят поведението си с изискванията към тях. В такава ситуация административният орган е бил длъжен да приложи действащите правни норми и предприеме тези мерки, които са най-благоприятни за засегнатите субекти и с тях би се постигнала целта на закона. Целта на ЗУО е да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда, като се конкретизират и цели по оползотворяване и по рециклиране на отпадъците в процентите по чл. 9, ал. 1 и § 3 от преходните и заключителни разпоредби на НООО. По делото са представени достатъчно доказателства, анализирани и от вещото лице Драндарова, от които може да се обоснове извод, че на съществена част от членове на "РЕ ПАК" АД МОСВ е признал изпълнението на задълженията им за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки за 2013 г., а друга част (седем) са задължени да заплатят продуктова такса поради неизпълнение на тези задължения в същия период. Следователно за един и същи период от време 01.01.2013 г. - 26.04.2016 г. за пускането на пазара на едни и същи опаковки е възложено задължение за заплащане на продуктова такса на два различни правни субекта на две различни правни основания, респективно е признато изпълнение на целите по ЗУО спрямо определени отпадъци от един задължен субект и е определено задължение за заплащане на продуктова такса за същите отпадъци на друг субект. Този начин на упражняване на предоставени правомощия буквално е в съответствие със закона, но не кореспондира с принципите на административния процес, целта на ЗУО и несанкционния характер на продуктовата такса. Административният орган е бил длъжен да съобрази тези установени в съдебното производство обстоятелства, за което са му били представени писмени доказателства и да прецени доколко с тях се оборва презумпцията на чл. 4, ал. 10 от Наредбата. Допълнително изрично следва да бъде посочено, че относно точния размер на определената продуктова такса в оспорената заповед липсват ясни фактически съображения. Не е обосновано защо се възприема еднозначно информацията относно пуснатите на пазара опаковки, предоставена от "РЕ ПАК" АД на 31.03.2013 г., без да е възпроизведена в заверен от регистриран одитор доклад. По делото липсват данни относно достоверността на тази информация, респективно използването й като база за изчисляване на продуктовата такса, съгласно приложение № 3 към чл. 1, ал. 5, т. 3 от Наредбата. Списъкът на л. 71-98 не е подписан от никого, няма обозначение за какъв период от време се отнася, а и с оглед обема на данните и специфичните обозначения проверката на правилността на изчисленията изисква значително повече прецизност от използваното в мотивите на оспорената заповед просто обобщение. Размерът на продуктовата такса за различните видове опаковки е различен, а в оспорената заповед е посочено общо количество на всички отпадъци, спрямо което е изчислен общ размер. При изчисляване точния размер на продуктовата такса в оспорената заповед е посочено, че се използват конкретните данни за реално пуснатите на пазара опаковки от членовете на "РЕ ПАК" АД, но съгласно приложената презумция изчисленията следва да бъдат въз основа на планираните количества продукти за пускане на пазара през съответната година, съгласно програмите по чл. 53, ал. 1 от ЗУО. "РЕ ПАК" АД не разполага с програма по чл. 53, ал. 1 от ЗУО за 2013 г., защото за този период не притежава разрешение да действа като организация по оползотворяване на отпадъци. Следователно един от елементите на формулата, въведена в презумцията по чл. 4, ал. 10 от Наредбата не е налице, което представлява още едно основание да не бъде използвана при определяне размера на задължението на "РЕ ПАК" АД за заплащане на продуктова такса за периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. По така изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № РД-486/6.06.2014 г. е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, наложени от принципите за служебно начало и съразмерност, при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. По водене на делото жалбоподателят е направил разноски в размер на 550 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на МОСВ.