Определение № 91 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2008 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. А процесуален представител на Н. М. М. от с. С., област К., против въззивно определение №165/19.3.2008 г. по ч.гр.д. №171/2008 г. по описа на К. окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Н. М. М. от с. С., област К., е предявил против “Диагностично-консултативен ц. 1 - Кюстендил” ЕООД, иск за сумата 2160 лева. В хода на производството пред първата инстанция с молба от 20.10.2006 г. ищецът е поискал конституирането като втори ответник на Община К., на основание чл.117, ал.4 ГПК/отм./. С определение от 07.01.2008 г. районният съд е прекратил производството по делото на основание чл.183, ал.2, изречение второ ГПК/отм./. С определение №165/19.3.2008 г. по ч.гр.д. №171/2008 г., по частна въззивна жалба от ищеца Н. М., К. окръжен съд е оставил в сила определението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно, тъй като не е налице хипотезата на чл.117, ал.4 ГПК/отм./. Изложени са съображения, че след като първоначалната искова молба е нередовна поради отсъствието на неправосубектна страна не са налице условията за конституиране на нов ответник. Освен това се излагат мотиви, че ищецът сочи и на правоприемство от страна на Община К. на активите и пасивите на посочения в исковата молба ответник. Срещу въззивното определение на К. окръжен съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на ищеца Н. М. – адв. К, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция досежно отказа на районния съд за конституиране на втори ответник по реда на чл.117, ал.4 ГПК/отм./ са неправилни и е налице лишаване от право на защита. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съществения процесуален въпрос е “следва ли съдът да се произнесе по искане за конституиране на нов ответник по чл.117, ал.4 ГПК/отм./”, като твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Моли се за отмяна на обжалваните определения и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответникът по частната касационна жалба – “Д” ЕООД - К., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице е съществен процесуалноправен въпрос, изразяващ се в това дали съдът следва да се произнесе по искане за конституиране на нов ответник по смисъла на чл.117, ал.4 ГПК/отм./, който е от значение за точното прилагане на закона. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Въззивната инстанция неправилно е приложила процесуалния закон. След като ищецът е поискал конституиране на нов ответник по делото съдът с оглед разпоредбата на чл.117, ал.4 ГПК/отм./ е следвало да се произнесе, изхождайки от съдържанието на тази норма, че във всяко положение на делото в първата инстанция може да привлече наред с първоначалния ответник и друг ответник и без тяхното съгласие. Това означава, че е без значение обстоятелството дали е налице надлежно конституиран първоначален ответник. Освен това в процесния случай не са налице данни, от които да се направи извод, че първоначалният ответник, в случая търговско дружество, е ликвидиран. По делото са налице само данни, че е открито производство по ликвидация на ответното дружество, без същото да е заличено от съдебния регистър. При това положение е налице правен субект в процедура по ликвидация. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, както и определението на първата инстанция, и делото върнато на К. районен съд за произнасяне по молбата за конституиране на нов ответник по чл.117, ал.4 ГПК/отм./. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,