Определение № 150 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 388/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. А. Н. Н. и И. Р. Н. са подали касационна жалба срещу решение № 153 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 435 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 14 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 275 от 2007 г. на Карнобатския районен съд и е отхвърлен положителният установителен иск за собственост, предявен от касаторите срещу К. А. А. и Р. И. П. по чл.124, ал.1 ГПК за дворно място с площ от 1 062,5 кв.м. заемащо южната част на УПИ № VІІ-35 от кв.7 по действуващия ПУП на с. “Е.”, община “С.”, Б. област, ведно с изградената върху този терен масивна двуетажна сграда с площ от 71 кв.м. В жалбата се подържа, че касираното решение е порочно защото е постановено в нарушения на материалният закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и основно е необосновано. Позовали са се на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. В касационната жалба подробно са описани нарушенията, които според касаторите са допуснати от въззивната инстанция при постановяване на касираният съдебен акт. В жалбата е инкорпорирано изложение в което се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателите считат, че следва да се допусне касация на решението по материално правният въпрос за възможността с исковата молба ищеца да се позове на придобиването на недвижим имот на оригинерно основание в хипотезата на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността и вторият въпрос е подлежи ли на отмяна нотариален акт, издаден в нарушение на чл.467 ГПК/отм./ и какво въздействие оказва върху нотариалното производство липсата на искане за неговото започване. Считат, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представени са три съдебни решения. Ответника Р. И. П. е депозирал отговор, в който подробно обосновава тезата си за недопустимост на касационно разглеждане на обжалваното решение. Ответника К. А. А. не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на А. Н. Н. и И. Р. Н. по поставените материално правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Бургаския окръжен съд е уважил частично предявеният установителен иск за собственост върху 10/12 идеални части за двете ищци А. Н. Н. и И. Р. Н. срещу К. А. А. и Р. И. П. на дворно място с площ от 1 062,5 кв.м. заемащо южната част на УПИ № VІІ-35 от кв.7 по действуващия ПУП на с. “Е.”, община “С.”, Б. област, ведно с изградената върху този терен масивна двуетажна сграда с площ от 71 кв.м. За да направи изводите, формулирани в решение е зачетено следното: спорното място е било ползвано в съсобственост от И. Д. Н. и Н. М. Н., починали със техния син М. Н. М. и неговата съпруга И. М./ починала/. И. Д. Н. и Н. М. Н. са оставили наследници двама сина М. Н. М. и Х. Н. М. /у-ние за наследници № 42 от 2007 г. и № 43 от 2007 г./. И. Д. Н. и Н. М. Н. са ползвали северната част на мястото, а М. и И. М. са ползвали южната част. През 1957 г. са построили в своята част двуетажната жилищна сграда, която се ползва с режим на търпимост /у-ние № 288 от 3.08.2003 г./. М. Н. М. и съпругата му И. Р. М. /поч. на 27.03.1994 г./ имат двама сина Н. М. Н. и Р. М. Н.. Р. М. Н. е починал на 2.02.2003 г. и оставил наследници, съпруга и дъщеря- ищците по делото. Ответниците са частни правоприемници на имота, който им е бил продаден от Х. Н. М. и М. Н. М./ синове на И. и Н. Н./. Въззивният съд след като е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства е намерил, че ищците притежават ½ идеална част от дворното място с площ от 1 062, 50 кв.м. заемащо южната страна на процесното УПИ и ½ идеална част от жилищната сграда, намираща се в него. Настоящия състав намира за основателно искането за допускане на касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по първият от поставените въпроси, касаещи придобиването по давност на собственост върху недвижим имот и относно позоваването на този оригинерен способ в исковата молба. А. Н. Н. и И. Р. Н. следва да внесат държавна такса в размер на 70 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,