Определение № 593 от 02.07.2009 г. на ВКС по д. № 574/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г. са подали касационна жалба срещу решение от 28.07.2008 г. както и срещу допълнителното решение № 320 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 589 от 2007 г. по описа на Старозагорския окръжен съд в частта, с която са уважени възражението за подобрения и възражението за задържане на М. Г. М. като му са признати подобрения в размер на 8400 лв. и му е признато правото на задържане до изплащането им. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения при преценка и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон. В жалбата е инкорпорирано изложението за допустимост на касационната проверка, което се подържа в трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, но фактическите основания сочат само на приложението на първата и третата хипотеза на текста. В последствие е представено и допълнително изложение с мотиви по приложението на чл.280, ал.1 ГПК. Подържа се, че въззивният съд се е произнесъл по релевантен материално правен въпрос относно качеството на ответника като добросъвестен подобрител, независимо, че на него не му е предоставено право на ползване по силата на акт на Министерския съвет. Цитират се решения на Пленума на ВС и решения на отделни състави на ВС и ВКС. Ответника М. Г. М. също е подал касационна жалба срещу решението, в частта, с която е уважен иска за ревандикация и на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е отменен н.а. н.а. №...., т..., н.д. № ... от .... г. Счита, че в тази част решението е неправилно и необосновано. Подържа основание за допускане на касационна проверка на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС относно правото на собственост, възстановено по ЗПСЗЗ в новосъздадени реални граници и при одобряване на план за новообразуваните имоти.Сочи решения на отделни състави на ВКС. Оспорва касационната жалба и изложението на Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г.. Решението е постановено при участието на трето лице помагач община “С. З.”, която не е взела становище по жалбите. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г. и касационната жалба на М. Г. М. следва да се допуснат до касационно разглеждане, тъй в във всяка от тях се сочи релевантен материално правен въпрос по който съдът се е произнесъл при наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – т.е. решен в противоречие с практиката на ВКС. Касираното решение е постановено след произнесено отменително решение № 1029 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 1164 от 2006 г. на ВКС, Трето отделение, в което са дадени указания по приложението на закона. Старозагорския окръжен съд при новото разглеждане на делото е приел ,че ищците Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г. са собственици по наследство/ те представят удостоверение за наследници на Д. Т. К. и Г. Т. К. №№ ... от ... г. и № .... от .... г. / и земеделска реституция, доказвана с решение № 52270 от 28.02.2001 г. на ПК, гр. “С. З.”, с което е признато право на възстановяване в нови реални граници на лозе с площ от 2 000 кв.м. в местност на терен по § 4 от ПЗР на ЗПСЗЗ в местността “С.”, землището на гр. “С. З.”. Счел е, че наследодателите К. се легитимират с договор за доброволно разпределение на недвижими земеделски имоти от 21.07.1936 г., който е нотариално заверен. В касираният акт е посочено, че ответника М. Г. М. владее без правно основание част от описания по-горе имот с площ от 1 000 кв.м., за което му е издаден н.а. № .., т...., н.д. №.... от .... г. Уважен е предявеният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. В мотивите на касираният акт са изложени аргументи защо не се приема, че издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка е нищожен. Уважени са направените от М. Г. М. възражения за подобрения и задържане като му е присъдена сумата 8 400 лв. И в двете касационни жалби са поставени материално правни въпроси, релевантни за спорното правоотношение, които са разгледани в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС. Възприетото разбиране, че ответника е добросъвестен подобрител на имота се отклонява от постоянната практика на ВКС и ВС, отразена в актовете на нормативно тълкуване и в решенията на отделните състави на ВКС и ВС, поради което решението следва да се допусне до касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по жалбата именно на Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г.. Отклонение от трайната практика на ВКС е налице и при преценката на възникването на правото на собственост при земеделската реституция, осъществена при изготвянето на план за новообразуваните имоти, поради което касационната жалба на М. Г. М. също следва да се допусне до разглеждане при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице обаче сочените и в двете изложения основания за приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставените материално правни въпроси съществува единна практика, която е проведена последователно в многобройни съдебни актове на тази инстанция. Страните следва да внесат държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК както следва: Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г. в размер на 84 лв., а М. Г. М. в размер на 25 лв. Водим от горното ,състав на Първо гражданско отделение,