Определение № 806 от 04.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 721/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. второ ГПК. Обжалвано е определение №545/12.07.2010г., постановено по ч.т.дело №552/2010г. на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. Д. К. от гр. Варна срещу определението на Варненския окръжен съд №752 от 12.03.2010г. по ч.т.дело №85/2010г. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно. Ответникът “Б” ООД – Варна не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна по делото, но същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред състав на ВКС, ТК е определение на въззивен съд, пред който е обжалвано разпореждане на първоинстанционен съд, постановено по реда на чл. 404, ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение. Обжалваното определение ще следва да бъде оставено в сила. Определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от първоинстанционен съд, не подлежи на контрол от ВКС, както правилно е прието от състав на ТК на ВКС в обжалваното определение. С потвърждаване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, разпореждането на районния съд е влязло в сила, защото е изчерпан инстанционния контрол за законосъобразност по реда на чл.407, ал.1 ГПК. Определението на въззивния съд не е от категорията на преграждащите развитието на производството определения / чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на други производство / чл.247, ал.3, т.2 ГПК/, само в които случаи законът допуска касационно обжалване на въззивни определения при условията на чл.280, ал.1 ГПК. В случая разпореждането за издаване на изпълнителен лист е насочено към изпълнение на влязло в сила решение като правна последица от приключване на спора с влязло в сила решение. Относимо към недопустимостта на касационното обжалване на въззивното определение е даденото в т.6 на ТР № 1 от 2001г. разрешение по тълкуването на чл.244 ГПК отм., на който е аналогичен е чл.407 ГПК в сила от 1.03.2008г. – пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частната жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Изложените от частният жалбоподател съображения в допълнителните бележки към частната жалба са неотносими към допустимостта на касационното обжалване, а към съществото на облигационните отношения между страните по делото и е следвало да бъдат развити в исковото производство. По изложените съображения частната жалба срещу определението на ВКС ще следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение