Определение № 199 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 810/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Н. агенция за приходите/НАП/, представлявана от Д. М.- заместник изпълнителен директор, чрез упълномощения експерт с юридическо образование И. И., с вх.№4302/05.05.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №5 от 22.03.2010 год./погрешно посочена като 2001 год./ по т.д.№3199/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №559 от 14.10.2009 год. по т.д.№96/2006 год. на Софийския окръжен съд, ТО,3 състав, с което е отказано възобновяване на основание чл.744, ал.1,т.2 ТЗ на производството по несъстоятелност на [фирма],[населено място], по молба на А. за държавни вземания от 12.10.2009 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.10.2009 год., Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност, защото конкретизираното в молбата имущество на длъжника/уважен в негова полза[населено място] №382 от 13.05.2008 год. по гр.д.№1500/2006 год. на ВКС, ІІІ Г.О. ревандикационнен иск за винарска изба, находяща се в[населено място], П. обл. и парцел 374 по плана на селото/ не е нито новооткрито, нито е било неизвестно към момента на прекратяване на производството по несъстоятелността. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл.744, ал.1, т.2 ТЗ, защото изискването имуществото да бъде „новооткрито” е относимо само при възобновяване на това основание на производство по несъстоятелност, прекратено при хипотезата на чл.735, ал.1 ТЗ, а не и при прекратено производството на основание чл.632, ал.4 ТЗ, тъй като евентуално искане за възобновяване на производството по реда на чл.632, ал.2 ГПК, поради новооткрито имущество било недопустимо, поради изтичане на едногодишния срок от вписване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност. Подържа и че при постановяване на прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ, съдът не изследва икономическото състояние на длъжника, тъй като дори и да установи наличие на имущество, при липса на искане за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, съдът не може да го възобнови, а след изтичане на преклузивния срок по чл. 632, ал.2 ГПК, следва да го прекрати. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставените правни въпроси могат да бъдат квалифицирани в следния смисъл: Изискването на чл.744, ал.1,т.2 ТЗ за възобновяване производството по несъстоятелност- откритото имущество да не е било известно при прекратяване на производството, отнася ли се и за прекратено производство по чл.632, ал.4 ГПК, при постановяване на което не се изследва наличното имущество на длъжника, както и представлява ли основание за възобновяване на производството по реда на чл.744, ал.1,т.2 ТЗ откриването на имущество, собственост на длъжника в несъстоятелността, което е установено след постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ за откриване производството по несъстоятелност, след изтичане и на преклузивния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, но преди датата на решението за прекратяване на производството по несъстоятелността по чл.632, ал.4 ТЗ. Счита, че разрешаването на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК във вр. с чл.613а ТЗ, нередовностите по която са отстранени в срока по чл.285, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол /, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол. Поставеният от кастора правен въпрос за предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелността по реда на чл.744, ал.1, т.2 ТЗ, когато производството по несъстоятелността е прекратено на основание чл.632, ал.4 ,поради изтичане на срока по чл.632, ал.2 ТЗ, е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд