Определение № 570 от 15.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1680/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси„ /Агенцията/ против решение № 533/ 08.03.2017 г. по т.д.№ 6214/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 29.09.2016 год. по т.д.№ 1675/2015 г. на Софийски градски съд ,в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма] против Агенцията обективно съединени искове, квалифицирани от въззивния съд с правно основание чл. 195 ал.1 вр. с чл.193 ал.1 ЗЗД – за сумата от 67 068 лева, с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 20 537,23 лева и с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – за сумата от 9 910,93 лева. Касаторът оспорва въззивното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване на доказателства по делото, респ. като необосновано – с оглед погрешно възприемане на установими от други доказателства по делото факти.Оспорва се приложимостта на чл.195 ал.1 вр. с чл.193 ал.1 ЗЗД за разрешаването на първия от исковете, с който ищецът, позовавайки се на разваляне на сключения с Агенцията договор за покупко-продажба на растително сурово масло за хранителни цели / борсова покупко- продажба от 18.03.2010 год. /, поради вина на Агенцията – продавач,състояща се в продажбата на некачествена / с предназначението за хранителни цени, с каквото е договорена / вещ, претендира връщане на заплатената продажна цена. Акцентира на обстоятелството, че съдът не е коментирал сключването на сделката по спесификация за качество от 2008 год., както и факта на неупражнено от купувача право да иска предаване на друго количество, качествено нерафинирано растително олио. Счита необсъден и довода си, основан на изричните клаузи от сключения договор – че се сключва след оглед / при който купувачът е могъл да установи качеството на стоката / и без право на рекламация. Страната счита неправилно възприети доказателства по делото – констативен протокол № 3190/04.12.2009 год. на ТД „ ДР „ София, както и неправилно съобразена материална доказателствена сила на частен документ – свидетелство за анализ от дружеството,съхраняващо растителното масло.Предвид това оспорва обосноваността на извода на съда, че още към 25.11.2009 год., респ. и към момента на сключената покупко-продажба - 18.03.2010 г. - качествата на продадената вещ са били влошени, респ. неправилността на отказа на въззивния съд да приложи последиците на уговореното в чл. 11.3 от спесификацията към договора, съответно чл. 6 и чл.4.2 от договора - относно преминаването на собствеността и риска от погиването на стоката / очевидно приравнен на риск от влошаване на качеството й / върху купувача, от момента на извършеното плащане на цената. Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване / освен по иска, с посочено правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, за сумата от 9 910,93 лева, на основание чл.280 ал.2 ГПК / съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Ищецът се позовава на сключен с Агенцията – ответник борсов договор за покупко-продажба на растително сурово олио, част от договореното количество от което – 50 т., съхранявано в търговско дружество – трето за спора лице, твърди с несъответно на предназначението, с което е договорено и закупено, качество. Твърди, че предвид последното, е упражнил правото си да развали договора, като претендира връщане на заплатената цена от 67 068 лева,ведно с обезщетение за забава в издължаването й, в размер на 20 537,23 лева. Ответникът се защитава с довода, че продажбата е сключена след оглед, при договореност за неупражнимо право на рекламация за качество, като купувачът е бил в известност за качеството на купуваната стока, предвид предходно закупуване на част от същото олио, съхранявано от същото трето лице - [фирма], но към 2007 година. Предявява възражение за прихващане – сумата, формираща предоставената на купувача отстъпка, с оглед закупуването на цялото количество растително масло, само част от което е установена като некачествена. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на исковете, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява, купувачът да е бил в известност за недостатъка на продаваната стока към момента на сключването на договора, както и че недостатъкът е съществен, с оглед договореното предназначение на закупуваната вещ - за хранителни цели, независимо от установената от специализираната експертиза възможност да се използва за промишлени такива.Поради това и последици основани на чл.193 ал.2 ЗЗД в случая съдът не е счел за приложими. Съгласно чл.195 ал.1 ЗЗД купувачът е имал правото да развали договора,предвид този съществен недостатък на вещта, както и да получи обратно заплатената на продавача цена. Съдът се е обосновал с визираната в спесификацията характеристика на закупуваното растително сурово масло, като „хранително„, а ако страните са постигнали договореност за закупуването му с влошеното и предпоставящо различно, от това за хранителни цели, предназначение, то е следвало да се упомене в т.9 от спесификацията изрично, така както е сторено за друга част от закупуваната стока - т.15, обозначена като „дънен остатък„. Възражението за прихващане е счетено за неоснователно, по изложените от първоинстанционния съд съображения, а мотиви по уважените от същия искове,с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД, не са изложени, при липса на доводи, относими към тях, във въззивната жалба. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1 / Приложими ли са за разрешаване на материалноправния спор разпоредбите на чл.195 ал.1 вр. с чл.193 ал.1 пр. второ ЗЗД, ако вещта не е предадена от продавача на купувача и договорът е прекратен и разгледал ли е съдът спорното материално право, прилагайки погрешна правна квалификация ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с реш.№ 406 по гр.д.№ 1585/2013 год. и реш.№ 161 по гр.д.№ 564 / 2012 г. на ІV г.о., реш.№ 139 по гр.д.№ 6505/ 2007 г.. на І г.о. и реш.№ 71 по гр.д.№ 138 / 2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и с формално цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 2/ Преклудира ли се правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането, поради изтекъл давностен срок - с изтичане срока за отговор на исковата молба или възражението за погасяване по давност по чл. 197 ЗЗД / срокът тече от предаването на вещта / може да се направи за пръв път пред въззивна инстанция, предвид квалифициране на иска по чл.195 ал.1 вр. с чл. 193 ал.1 ЗЗД от последната ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Първият от формулираните въпроси очевидно се основава на тезата на касатора, че независимо от установено от купувача лошо качество на закупената вещ, след сключването на договора, но още преди получаването й от купувача, последният няма право да се позове на същото, като основание за разваляне на договора – чл.195 ал.1 вр. с чл.193 ал.1 ЗЗД ,съответно да претендира връщане на цената – основанието на който иск е чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД / въпреки че съдът го е квалифицирал с правните норми, съдържащи основанието за самото разваляне /. Последното, обаче, както впрочем счита и касаторът, не се отразява на допустимостта на постановеното решение. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий - такъв довод за неоснователност на иска ответникът не е противопоставил и съдът не се е произнасял по основателността му.При това във втората си част – дали съдът, прилагайки чл.195 вр. с чл.193 ЗЗД в такава хипотеза, е допуснал нарушение на материалния закон – не е правен, тъй като предпоставя отговор относно правилността на въззивното решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК и преценими в друга фаза на касационното производство – след допускането му. Дори да се приеме за покриващ общия селективен критерий, въпросът не е обоснован с допълнителен такъв. Сочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, са по въпроса за правните последици на погрешно приложена от съда правна квалификация, респ. задълженията и правомощията на въззивната инстанция в такава хипотеза, който няма нищо общо с отговор на въпроса,дали преди предаване на закупуваната,родово определена вещ, купувачът може да се позове на право, основано на чл.195 ал.1 вр. с чл. 193 ал.1 ЗЗД, предвид качеството й. Дори при отговор в подкрепа на тезата на ответника, би се касаело за неправилно приложение на материалния закон, а не за сгрешена от съда правна квалификация, доколкото същият се е произнесъл по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД - връщане на дадено по развален договор / какъвто е бил предявен /, но ограничавайки формалното му квалифициране с нормите, съдържащи основанието за развалянето на договора. Само този пропуск не обуславя сгрешена правна квалификация, а и грешка в същата би била от значение ако съдът е разгледал факти и обстоятелства, неотносими към действителната такава / на които не се е позовал ищеца / или пропуснал да разгледа релевантни към действителната правна квалификация факти и предпоставки / на които се е позовал ищеца /, каквото не се твърди от касатора, а и не се установява от настоящия състав.Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за обосноваване, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Вторият от формулираните въпроси / отделно от правната му нелогичност, при безспорния факт на непредаване на закупената стока от ответника на ищеца – чл.197 ал.2 ЗЗД – към момента на предявяване на иска / не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като възражение, основано на чл.197 ал.1 ЗЗД ответникът не е въвел в процеса, нито с въззивната си жалба и няма произнасяне на въззивния съд по такова. Още повече, че акцентът на въпроса е до кой момент продавачът може да въведе възражение, основано на чл.197 ал.1 ЗЗД, при променена едва от въззивна инстанцния правна квалификация.Както се посочи по-горе, въззивният съд не е променил правната квалификация, въз основа която е разгледал иска за връщане на даденото на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, макар да не я е посочил формално.Впрочем и тук остава необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК: не е посочена неясна, непълна или противоречива правна норма, обосновала решаващ извод на въззивното решение, в отговор на формулирания въпрос,тълкуването на която да е породило противоречива съдебна практика,нито са посочени предпоставки за преодоляване на, иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването на такава норма, явяваща се неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение