Определение от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2023 г.

Производството е по реда на чл.629, ал.1 във вр. с ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Свежен-Х. Иванов", представляван от Х. Иванов, чрез адвокат М. Ножаров против Решение № 666 от 10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 1861/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с развити доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с претенция да бъде отменено.

С искане от 28.09.2023г., касаторът ЕТ "Свежен-Х. Иванов", чрез процесуалния си представител, е направил искане на основание чл.629, ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване по следните въпроси:

1. Следва ли чл. 72, nap. 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази, приложима в главното производство, според която петгодишният период на мониторинг започва да тече от датата на сключване на договора с бенефициера или национална административна практика, съгласно която петгодишният период на мониторинг започва да тече от датата, на която инвестицията е изпълнена и е извършено окончателното плащане на подпомагането?

2. Следва ли чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на заложените приходи и неразкриването на пълния брой работни места, посочени в бизнес плана към заявлението за подпомагане, представлява декларация с невярно съдържание, която дава основание за 100% изключване на финансовото подпомагане на бенефициера? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли принципът на пропорционалност да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази, съдържаща се в приложимите по главното производство Правила, които предвиждат 100 % изключване на предоставеното финансово подпомагане в случаите, когато бенефициерът частично не е изпълнил заложените прогнозни приходи и брой работни места за проверявания период?

3. Следва ли чл. 72, nap. 1, б. а) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че понятието „съществена промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта“ обхваща и случаите, при които бенефициер частично не е изпълнил прогнозни приходи и брой работни места, заложени в бизнес плана му, който е неразделна част от одобрения инвестиционен проект, в случай че общото средноаритметично изпълнение на прогнозните приходи за първите три финансови години на изпълнение на проекта е 6,77%, а общото средноаритметично изпълнение на параметрите за устойчива заетост за този период е 50 %? От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че нито в договора за подпомагане, нито в приложимото национално право към датата на сключването на договора, не е било предвидено изрично задължение за изпълнение на заложените в бизнес плана приходи и брой работни места, нито съответна санкция за неизпълнението на това задължение?

От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че нито прогнозните приходи от дейността, нито параметрите за устойчива заетост са били част от критериите за подбор и от критериите за допустимост на проектните предложения, както и че при одобрението на заявлението за подпомагане бизнес планът е оценяван не на база приходи, а въз основа на четири нормативно установени финансови показатели - „нетна настояща стойност на проекта“ (NPV), „вътрешна норма на възвръщаемост“ (IRR), „индекс на рентабилност“ (PI) и „срок на откупуване на направената инвестиция“ (РВР)?

4. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли чл. 29, пар. 2, изр. 1 от Регламент 65/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска извършването на ex-post проверка за инвестиционен проект след изтичането на петгодишния период на мониторинг по чл. 72, пар. 1 от Регламент № 1698/2005 и че дори такава проверка да е извършена констатациите от нея са правно ирелевантни и административният орган няма право въз основа на тях да налага финансова корекция след изтичането на петгодишния период на мониторинг?

5. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли чл. 29, пар. 2 от Регламент 65/2011, изр. 1 във връзка с чл. 72 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на финансова корекция след изтичането на петгодишен период от сключването на договора с бенефициера, при приложение, че административният орган не е констатирал твърдените нередности преди изтичането на този петгодишен период и не е информирал бенефициера за тях в рамките на този срок?

6. Следва ли чл. 3, пар. 1 от Регламент № 2988/1995 във връзка с чл. 72, пар. 2 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че четиригодишният давностен срок е относим и се прилага единствено за нередности, които са констатирани от административния орган през петгодишния период на мониторинг?

7. /а/ Следва ли чл. 3, пар. 1, втора алинея, изр. 1 от Регламент № 2988/1995 да се тълкува в смисъл, че частичното неизпълнение на заложените приходи и брой работни места, посочени в бизнес плана към заявлението за подпомагане, представлява „продължаваща“ или „повторно извършена нередност“ при условие, че процентът на неизпълнение е различен за всяка от проверяваните години, бенефициерът де факто не реализира „икономически облаги“ от непостигането на заложените приходи, а търпи загуби от това, и че в решението за финансова корекция не се сочи конкретна разпоредба на правото на Съюза, която да е нарушена чрез това неизпълнение?

8. б) При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли чл. 3, пар. 1, втора алинея от Регламент № 2988/1995 да се тълкува в смисъл, че в случай на частично неизпълнение на заложени в бизнес плана приходи и брой работни места през първите три години от общия 10-годишен срок на бизнес плана, четиригодишният давностен срок започва да тече от края на последната проверена година, за която е установено неизпълнение, или пък от изтичането на петгодишния период на мониторинг?

9. Следва ли принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която е приета повече от пет години след подаването на заявлението за подпомагане и в която за пръв път частичното неизпълнение на стойности и параметри, посочени в одобрения бизнес план към заявлението (размер на прогнозни приходи и брой работни места) са посочени като нарушения, за които може да бъде наложена финансова корекция?

С искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС е направено и искане производството по дело да бъде спряно.

На 13.10.2023г. от името на касационния ответник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е постъпило становище по искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като се твърди, че е неоснователно.

Участвалия в съдебно заседание на 04.10.2023 година представител на Върховна административна прокуратура намира искането за неоснователно.

Съобразно разпоредбите на чл.628 и чл.629, ал.3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. Според посочените норми от ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

В случая не е налице основание за отправяне на запитване по реда на чл.628 и чл.629, ал.3 от ГПК, респ. този по чл.267 от ДФЕС, тъй като Съда на Европейския съюз има правомощие да тълкува ДФЕС и актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, когато тълкуването на разпоредба от тези актове е от значение за правилното решаване на делото. Съдът на Европейския съюз не може да се произнася по конкретни въпроси, свързани с административни актове, издавани от органи на държави членки. Това е в правомощието на настоящия съдебен състав и касае съществото на спора.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице практика на СЕС в материята, даваща ясни насоки на националният съдия по приложението на съюзните разпоредби. Чл. 72, nap. 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, е неотносим към настоящото производство, тъй като текста е озаглавен „Продължителност на инвестиционни проекти“ и не съдържа правила, регламентиращи мониторингов период или давностни срокове, в какъвто смисъл е поставения от касационния жалбоподател за тълкуване въпрос. В хода на настоящото съдебно производство не са събрани данни за относимост към правния спор на понятието „съществена промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта“, в какъвто смисъл се иска тълкуване на описаната по-горе разпоредба. В случая предмет на производството е изпълнение на поет от бенефициента по съответната програма ангажимент, а не се касае за настъпила промяна, в резултата на която да е засегнато естеството или условията за неговото изпълнение, тъй като изменение в така определените от регламента характеристики не се твърди нито от административния орган в решението за налагане на финансова корекция, нито от адресата на оспорения пред съда акт. Спорните в производството въпроси са дали е налице и в каква степен, изпълнение на поетият от ЕТ с договора ангажимент за жизнеспособност на инвестицията, какъв е срока, в който могат да бъдат извършвани проверки от компетентните органи, какъв е допустимия проверяван период и други въпроси, но не и дали е налице промяна, която засяга естеството или условията за изпълнение на този ангажимент.

Оспорения пред съда административен акт не е обвързан или мотивиран с наличие или липса на декларация с невярно съдържание, поради което и искането за тълкуване на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 също следва да се определи като неоснователно. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция не е основано на разпоредби от общностното право, тълкуването на които се иска, а относимите такива не касаят поставените в искането конкретни въпроси.

Настоящият съдебен състав намира, че в останалата си част въпросите по искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване, не касаят тълкуване на конкретни правни норми от общностното право или конкретни актове на нейни органи, а се иска даване на становище по конкретния правен спор, което не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. Търси се отговор на въпроси, свързани с продължителността и началото на давностни срокове за осъществяване на контрол и налагане на финансова корекция, преценка на последици за бенефициента от неизпълнение на ангажимента, определяне характера на описаната в административния акт нередност и др., които не следва да бъдат решавани по реда на чл. 628 и чл.629, ал.3 от ГПК, а ще бъдат предмет на обсъждане от съда при произнасяне по съществото на спорното правоотношение.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че така поставените от касационния жалбоподател в искането за преюдициално запитване въпроси не е от необходимо и съществено значение за правилното решаване на делото. Искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

При така формулираните по-горе изводи, искането за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл.629, ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, както и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение