Определение № 50853 от 18.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Изток Инвест 96 ЕООД чрез адв. М. Т. срещу решение №623 от 13.12.2021г по в. гр.дело № 803/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 01.04.2021г по гр.д 540/2020г на Районен съд Карнобат По същество е отхвърлен иск на касатора на основание 240 ал.1 от ЗЗД срещу А. И. В. за връщане на сума от 15000 лева ,като дадена в заем по договор с дата 16.05.2015г,заедно с обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД .За вземането няма писмено оформен договор ,като съдилищата са отхвърлили твърденията на ищеца ,че за обезпечаване на изпълнението на сключения устно договор за заем ,на същата дата ответникът е издал два броя запис на заповед ,всяка от които за сума от 7500 лева, платими без протест по отделно на двамата управители на дружеството. Иск, основан да двата записа и менителничния им ефект ,след като единият е бил джиросан на М. Р. Д. ,при постъпило възражение в заповедното производствно по чл.417 ГПК е бил предявен от физическото лице – поемател и отхвърлен с влязло в сила решение №241 от20.11.2018г на РС Карнобат, като е прието ,че същите са нищожни като менителници поради издаването им в противоречие с изисквания на чл. 486, ал.1 и ал.2 ТЗ .Иск на същото основание, предявен от дружеството по реда на 422 ГПК във вр чл.538 ТЗ е отхвърлен с решение №296 от 20.12.2018г на РС Карнобат.И в двата документа,платими „на предявяване” е посочен падеж на паричното задължение на датата 16.07.2015г като ищецът понастоящем е основал иска си на доказателствената им стойност като частни документи относно обективираното изявление, сочещо за задължаване от страна на ответника да плати исковата сума на дружеството, на падежната дата. За предаването на сумата ищецът е представил и две разписки ,всяка за сума от 7500лв ,в които документи като платец не е посочено ищцовото дружество,а неговите управители-като физически лица. Двете разписки са издадени от ответника и представляват попълнена еднотипна бланка .Първата разписка е с дата 16.05.2015г, за получена от М. Р. Д. сума в размер на 7500 лв, а втората е с дата 16.06.2015г за получена от Х. А. Д. сума в размер на 7500 лв. Друго изявление на издателя разписките не съдържат. Двете лица, на които са предадени разписките срещу получаване на сумите, са посочените в издадените записи като поематели, същевременно те са и управителите на дружеството.В отговор ответникът е оспорил че между него и дружеството е имало заемно правоотношение ,че записите са издавани за обезпечение на поето задължение за връщана на сумата с падеж 16.07.2015г, каквато каузална връзка няма и ищецът не е твърдял по приключилите до момента дела по менителничните искове .Ответникът е представил доказателства, че е бил в трудови правоотношения с дружеството като шофьор- стабдител ,прекратени от работодателя със заповед №22/ 18.05.2015г. С оглед трудовите си функции е получавал пари и стоки на значителна стойност,за което от него било изисквано да попълва документи като представените ,без дата .Изслушан е и свидетел за отношенията на материална отчетност и пракиката в дружеството -работодател да се издават записи на заповед ,като гаранция да не изчезват парични средства. При тези обстоятелства въззивният съд е изтъкнал ,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за заемно правоотношение.В представените разписки освен че липсват данни предадените суми да са средства на дружеството ,липсват данни и за основанието ,на което са предадени от посочените физически лица. Що се отнася до двата записа на заповед, отхвърлен е доводът, че менителница от 16.05.2015г може да обезпечи несъществуващ към този момент договор за заем ,сключен на 16.06.2015г с реално предаване на пари.Констатираната по съдебен ред нищожност на двата записа е поради отразяването на падежа по два начина – на предявяване и същевременно на определен ден ,поради което не може да се приеме за доказано съгласие за уговорен падеж на 16.07.2015г и този падеж да доведе до извод за сключен договор за заем ,при това с дружеството като заемодател. В единия запис е вписано джиро в полза на поемателя по другата заповед, който е физическо лице и прехвърлянето е между тези лица ,както е прието за изяснено от приложеното ч. гр.д № 689/2018г на КРС. Касаторът обжалва решението като незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила за обсъждане и оценка на доказателстата.В първия раздел на изложението са формулирани три свързано поставени въпроса за доказателственото значение на нередовен /нищожен запис на заповед при установяване на договор за заем -като частен документ, материализиращ изявление за подписалата го страна ,евентуално като договор,като доказателство за друго каузално правоотношение ,като доказателство за водени преговори ,евентуално като разписка за получена сума .Изтъква се противоречие с установена практика на ВКС ,съгласно която нередовният запис има доказателтвено значение при установяване на каузалното основание ,в изкнатите от касатора насоки: реш. № 729/2003г на Пето г.о; реш. №88/2013г по т.д №374/2012т на Второ т.о ,реш. №21/2012г по т.д 1144/2010г на Първо т.о реш. №78/2009г по т.д №29/2009 на Първо т.о,реш. №78/2009г по т.д №29/2009 г на Първо т.о Поставят се два процесуалноправни въпроса: за задължението на да обсъди всички релевантни за спора доказателсттва ,както и твърденията и възраженията на страните ,както по отделно ,така и в съвкупност и допустимо ли е да не цени доказателствената тежест, връзката с останалите доказателства на прогласен за нищожен запис на заповед, с правна стойност на частен писмен документ, изхождащ от страната. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1ГПК поради противоречи с решение №443/2011г на Четвърто г.о, реш. № 331/2010г и реш. № 65/2010г на Четвърто г.о на ВКС На следващо място, противоречие смотивите на т.2в от ТР №4/2015г по т.д № 4/2014г на ОСГТК се поддържа по въпроса допустимо ли е по реда на изменение на иска (чл.214, ал.1 ГПК ) ищецът по предявен иск за връщане на заета сума ,да се позове при условията на евентуалност на друго основание. Постъпил е отговор от ответника А. И. В., чрез адв.Т.. Поставените въпроси не са от значение за изхода на делто, въззивният съд е извършил преценка на конкретните доказателства ,като е изходил от отразеното в разписките. Причината, поради която са нищожни записите ,не сочи на съгласие за уговорен падеж ,същите не материализират и удостоверително изявление за получаване на сумата .Съобразена е установена практика на ВКС по допускане изменение на иска, обсъдени са всички доказателства. Процесуалният въпрос е поставен бланкетно и няма връзка с решаващо прецененото обстоятелство ,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. С поставянето на първия въпрос е отговорено на общия критерии в чл. 280 ал.1 ГПК. Не е отговорено на изискването за обосновка по специалните критерии за допускане до касационно обжалване.Основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не е налице. В случаите с нищожен запис на заповед ,провеждането на доказване на заемно правоотношение въз основа на него е разглеждано в практиката на ВКС и като правен въпрос ,по който въззивният съд не е възприел разрешение в противоречие с установената практика. Разрешението в установената практика на ВКС е да се изследва има ли документът конкретно значение на разписка, съответно има ли значението на признание относно задължение по заемно правоотношение за връщане на парична сума,свидетелства ли за предоговорни отношения в тази насока, или по друго конкретно правоотношение. Извод за това дали документът има реквизитите на разписка се прави от конкретното му съдържание,а дали изявлението в него материализира признание следва да се изясни във връзка с останалите обстоятелства съгласно чл. 175 ГПК.При порок в издаден запис на заповед, който го прави недействителен, не отпада значението на документа като частен свидетелстващ, или като съдържащ признание за дълг на своя издател ,но е от значение и какъв е порока, довел до нищожност на менилницата. В тези насоки въззивния съд е изследвал доказателствата по делото и е изложил решаващите си съображения. В случая издадени и подписани от ответника документи „запис на заповед”, не са произвели менителничен ефект поради нарушение на 486,ал.1 ТЗ.След проведежнане на указаното в практиката на ВКС доказателствено изследване в насоките, формулирани във въпроса ,е даден отрицателен отговор на твърдението за поето от ответника задължение за връщане, като елемент от сключен между страните договор за заем по чл. 240 ЗЗД Признание на задължение ,на което искат е основан, не съдържа нито един от представените частни писмени документи. По въпроса за правната същност на разписката като документ обективиращ предаване, когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на заповед, е налице установена практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено.Изяснен е въпросът кои са релевантните признаци на една разписка ,издадена за се удостовери получаването на парична сума. Спрямо недействителен „запис на завовед”тези признаци са същите и при спор съдът изследва наличието им, включително в документи като процесния. Щом в издадения, но нередовен”запис на заповед„ отсъства изявление за предаване и получаване на паричната сума,той не е разписка, какъвто ще е тогава, когато има изявления в тази насока.В Решение №78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. ВКС, ТК, І отд.е изтъкнато ,че нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в определени хипотези и в зависимост от порока на ценната книга, като не във всички случаи такъв запис на заповед се конвертира в разписка и се ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и поемателя. Същото разрешение се застъпва и в цитирана от касатора практика на ВКС ( реш. № 88/2013г на Второ т.о на ВКС) Съобразява се ,че менителницата може да съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или до извършена помежду им размяна на пари. Запис на заповед би могъл да има доказателствено значение за съществуването на каузално отношение или на разписка за изпълнение ако недействителността произтича от чл.535, т.2 ТЗ, да не се ползва с доказателствена сила за конкретно изявление на страната, посочена за издател – чл.535, т.7 ТЗ, или да материализира единствено изявление за плащане - при наличието на друг порок на съдържанието. Извън цитираните хипотези доказването на основанието за поетото обещание за плащане, или за предоставяне на сумата на издателя, следва да се осъществи с други доказателствени средства,извън представения документ.Доказването следва да е пълно и главно ( реш. №22/2015г по гр.д №2979/2014г ІV г.о и реш. № 24 /2013г по т.д № 998/2011г ТК). В решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на І т. о на ВКС (също изтъквано от защитата )е даден отрицателен отговор на въпроса дали при липса на други доказателства за сключен договор за заем, обезпечен със запис на заповед, записът може да послужи като доказателство за сключването на договора и за предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя, на издателя. Съгласно посоченото в Решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. ВКС, ТК, І отд. не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание на договор за заем.В практиката на ВКС е дадено разрешение на въпроса и за хипотези, при които в записа на заповед не се съдържат реквизитите по чл.535 ТЗ, като е материализирано единствено изявление за плащане, но липсва основание за поемане на задължение, както и признание, че паричната сума е получена. В този случай записът на заповед е индиция за водени преговори,ако е въведено твърдение за определени договорни отношения. Индицията поначало не подкрепя извод за заемно правотношение със заемодател дружество,с което издателят е бил в трудови правоотношения и е бил отчетник.Установяването на твърденията за неизпълнен договор за заем следва да се осъществят с други доказателствени средства,извън представения документ (реш. №78/2009г по т.д №29/09, І т.о и реш.№21/2010г т.д.№ 1144 по описа за 2010г І т.о на ВКС ). Въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС по въпрос за евентуално материализирано извънсъдебното признание за задължение извън менителничното, което би могло да се изведе от съдържанието на издаден, но нередовен „запис на заповед”. Волеизявлението за плащане в записа има абстрактен характер .Менителничната сделка може да се сключи във връзка с друга каузална сделка и нейната кауза съществува,но стои извън съдържанието на документа. Предписаното от закона съдържание на изявеното в един запис на заповед по правило не свидетелства за конкретно друго задължение за каузално правоотношение по договор за заем ,затова и не е признание за него. Признаците на извинсъдебното признание, т.е същото да е недвусмислено, явно и да се отнася до задължението, е изяснен в практиката на ВКС правен въпрос. Критериите за възприемане на едно изявление като признание са приложими и в този случай. Съгласно решение №527/2012г по гр.д №943/2010г ІVг.о на ВКС, когато поради опорочена форма записът на заповед е нищожен като едностранна сделка, като подписан документ той удостоверява изявление на лицето, което го е подписало. Изявлението, с което се признава съществуването на дълга е извънсъдебно признание, което съдът преценява съгласно чл. 175 ГПК. Въззивният съд е приложил установената практика при формирането на изводите си съгласно чл.175 ГПК, обсъждайки в тази връзка и показанията на разпитания свидетел и при съобразяване ,че признание на задължение по договор за заем не е налице в съдържанието на нито един частен писмен документ по делото, нито е направено в друга форма. Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по общо поставените процесуалноправни въпроси, свързани с обсъждането на доказателствата, след като въззивният съд е обсъдил събраните доказателства по делото изчерпателно и в съответствие с установената съдебна практика на ВКС ,част от която изтъкната в изложението. Вързката между засвидетелстваните факти и изявленията на ответника в процесните писмени частни свидетелстващи документи съвсем не е извън правилата, при които съдът формира решаващите си изводи ,но тя не би помогнала на ищеца в установяване твърденията му за даден заем, в решаваща за изхода на спора насока. Независимо дали се удостоверява предаване на твърдяната сума, ищецът следва пълно и главно да докаже и поето насрещно задължение от получателя към него за връщане на сумата ,което не се презюмира. В тази насока практиката на ВКС е уеднаквена с реш.№52/2009г по т.д № 695/2008 ,ТК, реш.№390 от 2010 по гр.д №134/2010г. ГК на ВКС, реш. №219 от 2014г по гр.д №1319/2014г І. г.о на ВКС. Ищецът не е провел пълно и главно доказване за възникнало заемно правоотношение с представените писмени доказателства,което е достатъчно за отхвъряне на иска (реш. № 390/2010г по гр.д №134/2010г,реш. № 174/2010г по гр.д №5002, двете на Четвърто г.о) Ищецът не е навел и доводи, съдържащи обяснение за издадените „запис на заповед” и получени разписки предвид сключен договор за паричен заем. Затова и твърдението, че исковите суми са заемани между дружеството и бивш негов работник - непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение с последния ,е подложено на оценка от съда, като изводите по решението са основани на резултата от проведеното доказване. Последният формулиран въпрос не изпълнява общото изискване да е обуславящ за произнесеното въззивно решение,при постановяването на което е съобразен предмета на делото при въззивното му разглеждане .Предметът е очертан от основанието и петитума на иска и стриктните правила при допускане на неговото изменение ,отказано от първоинстанционния съд поради заявяване на нов иск, който следва да бъде разгледан отделно. С отговора на касационната е заявено искане за присъждане на разноски ,установени в размер на 600 лв за защита от адвокат, които следва да се присъдят. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд ,Трето г.о