Решение № 13317 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. С., чрез пълномощника му, против решение 3734 от 02.04.2025 г., постановено по адм. дело 3098/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед КС-225А-17/08.11.2024г. на кмета на район Аспарухово при община Варна. Счита обжалваното решение за неправилно и излага доводи по съществото на спора като твърди, че съдът неправилно е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Иска от съда отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена ведно със законните последици. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на район Аспарухово при община Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на настоящия касатор против заповед КС-225А-17/08.11.2024 г. на кмета на район Аспарухово" при Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Полумасивна сграда", изграден в [ПИ], находящ се в гр. Варна, [район], [адрес]. В заповедта са отразени фактите от КА 8/27.03.2024 г. Определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, като същото е възложено на извършителя на незаконния строеж - Г. К. С.. Посочено е, че строежът е V-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква а ЗУТ и в условията на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. С оглед твърденията на жалбоподателя за възстановяване на положението на строежа след настъпил пожар през 2018 г. и след обстоен анализ на доказателствата по делото, съдът обосновава извод, че извършеното от Г. К. С. не попада в хипотезата на чл. 151 ЗУТ. С оглед установеният период на извършване на строителството - 2019 г. до 2023 г., съдът достига до заключение, че за него не са налице предпоставките по § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото не попада във времевия обхват на посочените норми, нито са налице данни за започната процедура по узаконяване по реда на § 184 или § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Относно изложените твърдения от жалбоподателя, че е нарушено правото му да има жилище, тъй като с изпълнение на оспорения акт С. ще остане без дом, съдът е достигнал до извод, че намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателят и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. Съдът посочва, че в случая сградата е построена без разрешение и одобрени строителни книжа и следователно нарушава националните строителни регулации. Подчертава, че отделно от това е изградена в чужд ПИ, за който собствениците са водили множество процедури - административни и съдебни. С оглед на това съдът извежда извод, че оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл. 8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. С оглед изтъкнатото съдът достига до краен извод за валидност и законосъобразност на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Правилни са изводите на административния съд за материалноправна законосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразен е изводът на съда, че предметът на заповедта за премахване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория според чл. 137, ал. 1, т. 5, буква а ЗУТ, за изграждането на който е изискуемо строително разрешение и инвестиционни проекти. Пред съда жалбоподателят не е представил доказателства за съществуването на такива книжа. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая, с оглед признатото от самия оспорващ изграждане на строежа след възникнал пожар през месец 12. 2018 година, както и свидетелските показания, правилно първоинстанционният съд приема, че строежът предмет на заповедта е изграден в периода от 2019 г. до 2023 г. Съобразно установеното не са налице условията на § 16 ПЗРЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като крайният срок за извършване на незаконен строеж, който може да бъде търпим е 31.03.2001 г. Настоящият състав счита, че нареденото премахване на незаконен строеж отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежа. На следващо място от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че строителството не само е извършено без одобрени строителни книжа, които гарантират здравина, но че е строено с различни подръчни материали. Т.е. това строителство само по себе си може да представлява заплаха за живота и здравето на живеещите в него. Следва да се посочи, че мярката не е в противоречие с чл. 8 ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежа, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса, като допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е заложено в закона, тъй като е предвидено премахване на строеж, изграден без строителни книжа и в противоречие с предвиждането на ПУП (какъвто е настоящия случай, тъй като няма ПУП, а строежът е изграден в чужд ПИ), насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето и живота на обитателите, предвид посоченото по - горе, че правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и то във вида, установен от писмените и гласните доказателства по делото, а именно извършен с различни подръчни материали и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изграденият строеж може да представлява заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването му. Съгласно конвенцията намесата е допустима и за защита на живота и здравето на гражданите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, по изложените по горе съображения. Поради това в настоящия случай намесата е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално и не е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията. Следва да се има предвид, че установеният в конкретния казус незаконен строеж засяга чужди собственически права, тъй като е построен в чужд имот и не може да бъде запазен. Направеният извод в този смисъл от първоинстанционния съд е законосъобразен. При така установеното от фактическа и правна страна настоящата инстанция споделя крайният извод на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми. Водим от горното и при липсата на твърдените касационни основания за отмяната му, съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. При този изход на спора акцесорната претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Разноски на ответната страна не следва да бъдат присъждане, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,